– А, между другото – рече той, – вече може и да не работим.
Съвсем в стила си, Робин – тя лесно се вълнуваше – се разсмя до сълзи.
Уви, старото подигравателно прозвище, което Били ѝ беше измислил – „тъпа крава“ – не беше съвсем неоснователно. Робин смяташе, че и без това вече живеят добре с Браян. Разполагаше с хубава къща в центъра на града, отглеждаше зеленчуци и подправки в малкия заден двор, преподаваше „изкуството на езика“ на десет- и единайсетгодишни в експериментално училище в Западна Филаделфия, беше записала дъщеря си Шиниъд в първокласно частно начално училище на „Феърмонт Авеню“, а Ерин в подготвителна група във „Френдс Селект“, купуваше млади раци и домати от Джърси на пазара до спирка Рединг, през почивните дни и през август ходеше в семейната вила на Браян в Кейп Мей, срещаше се със стари приятели с деца и изгаряше достатъчно сексуална енергия в леглото (предпочитала да го правят всеки ден, каза тя на Денис), за да поутоли жаждата си.
И затова следващият въпрос на Браян – къде би искала да се преместят – беше истински шок за „тъпата крава“. Той си мислел за Северна Калифорния. Но можело и Прованс, Ню Йорк, Лондон.
– Тук сме щастливи – отвърна Робин. – Защо да отиваме някъде, където не познаваме никого и всички са милионери?
– Заради климата – отвърна Браян. – Заради красотата, безопасността, културата. Това не са най-силните страни на Филаделфия. Не казвам, че непременно трябва да се местим. Просто те питам дали има някое място, където би искала да отидеш, било то и за едно лято.
– Тук ми харесва.
– Тогава ще останем тук – съгласи се той. – Докато не решиш, че искаш да отидем другаде.
Тя наивно сметнала, сподели по-късно с Денис, че това слага край на въпроса. Бракът ѝ беше добър, стъпил върху здравите основи на отглеждането на децата, храната и секса. Вярно, че с Браян бяха от различни класи, но „Хай Темп Продъктс“ не беше „Дюпон“, а Робин, с дипломи от две елитни образователни институции, не беше типичен пролетарий. Малкото им истински различия се свеждаха до стила и повечето от тях бяха невидими за Робин, защото Браян беше добър съпруг и хубав човек, и защото тъпата крава Робин не допускаше, че стилът има нещо общо с щастието. Музикалните ѝ вкусове стигаха до Джон Прайн и Ета Джеймс и затова Браян пускаше Прайн и Джеймс у дома, като оставяше Барток, „Дефънкт“, „Флейминг Липс“ и „Мишън ъф Бърма“ да гърмят от уредбата в „Хай Темп“. Робин се носеше като студентка с бели кецове, розово шушляково яке и широки безформени дрехи, смятани за последно за модерни в далечната 1978 година, ала той не страдаше особено от това, тъй като единствен от мъжете я виждаше гола. Да, тя беше винаги на нокти, имаше пронизителен писклив глас и смях на хиена, но това му се струваше малка цена за златното ѝ сърце, неутолимия апетит в леглото и скоростния метаболизъм, който я поддържаше слаба като филмова актриса. Робин не бръснеше подмишниците си и беше маниачка на тема миене, но пък беше майка на децата му и стига да можеше да си слуша музиката и да си играе със своите вектори, Браян нямаше нищо против да я остави да тъне в антистила, с който либералните жени на определена възраст демонстрираха феминизма си. Така, поне според Денис, Браян беше решавал проблема със стила до появата на парите от У.
(Денис, макар и да беше само три години по-малка от Робин, не си представяше да облече розово шушляково яке или да пропусне да си обръсне подмишниците. И изобщо не притежаваше бели кецове.)
Първата отстъпка на Робин пред стоварилото се изневиделица богатство беше да прекара лятото в търсене на нов дом. Тя беше израснала в голяма къща и искаше и за дъщерите си такава. Ако Браян държеше на четириметрови тавани, четири бани и махагонови перила – е, какво толкова, Робин щеше да го преглътне. На шести септември подписаха договор за палат от кафяв пясъчник на „Панама Стрийт“ близо до „Ритенхаус Скуеър“.
Два дни по-късно, с цялата сила на заякналите в затвора рамене, Били Пасафаро посрещна с добре дошъл във Филаделфия вицепрезидента на У., отговарящ за корпоративния имидж.
През седмиците след нападението Робин напразно се опитваше да разбере дали при изготвянето на плаката си Били е знаел за неочаквания късмет на Браян и на коя компания тяхното семейство дължи внезапното си забогатяване. Въпросът беше важен, страшно важен. Само че нямаше смисъл да пита Били. Знаеше, че няма да изтръгне истината от него, той щеше да ѝ даде отговора, който смяташе, че най-силно ще я нарани. Били многократно ѝ беше показал, че няма да престане да ѝ се подиграва, че няма да се държи с нея като с равна, докато не се убеди, че животът ѝ е прецакан и нещастен като неговия. И именно заради тази символна роля, която той като че ли ѝ отреждаше, именно заради факта, че той я беше избрал за архетипния притежател на щастлив нормален живот, който той не можеше да постигне, Робин имаше чувството, че брат ѝ е замахвал към нейната глава, когато е строшил черепа на Рик Фламбърг.