– Сигурен си, че си добре?
– Да, върви, имаш благословията ми. Забавлявай се. Но не в дома ми. Хайде, изчезвай.
Не биваше да я виждат с Дон Армур, а наблюдателните Рутови и любопитните Дриблетови щяха да сноват навън, докато се стъмни, затова тя го накара да спре пред началното училище и го заведе на моравата отзад. Седнаха сред електронния оркестър на щурците и сладострастната омая на някакви ароматни храсти в отслабващата жега на хубавия юлски ден. Дон Армур обгърна корема ѝ, брадичката му лежеше на рамото ѝ. Слушаха глухия пукот на фойерверки в далечината.
У дома, след като падна мрак, в студа от климатиците, тя се опита да го придърпа веднага нагоре по стълбите, но той се отби в кухнята, а след това се помота и в трапезарията. Денис изведнъж си даде сметка колко лъжливо впечатление оставяше домът ѝ. Родителите ѝ не бяха заможни, но майка ѝ така копнееше за определен тип изтънченост и толкова се беше мъчила да я постигне, че за Дон Армур къщата наистина изглеждаше като жилище на богаташи. Като че ли го беше страх да стъпи на килима. Той спря и огледа – за първи път някой им обръщаше внимание – чашите „Уотърфорд“ и кристалните захарници, които Инид подреждаше на видно място в бюфета. Погледът му се спираше на всеки предмет – музикалните кутии, снимките от Париж, комплекта мека мебел с хубава тапицерия, – както се беше спирал върху тялото на Денис днес. Нима наистина беше едва днес, днес на обед?
Тя пъхна голямата си длан в неговата, още по-голяма, сплете пръсти и го поведе към стълбището.
В стаята ѝ той коленичи и опрял палци в тазовите кости, притисна устни към бедрата ѝ и след това към онова долу между краката ѝ; Денис имаше чувството, че се връща към детския свят на Братя Грим и К. С. Луис, в който всяко докосване може да те преобрази. Ръцете му превръщаха таза ѝ в таз на жена, устните му превръщаха бедрата ѝ в бедра на жена, онова там долу във вагина. Ето това бяха преимуществата да бъдеш пожелана от по-възрастен – не беше някаква безполова кукла за игра, потегляше с опитен гид на обиколка на своето тяло, получаваше просветление как може да бъде използвано то от човек, който можеше да го оцени.
Момчетата на нейната възраст искаха нещо, но като че ли не знаеха какво точно. Желанията им бяха неточни, приблизителни. Нейната задача – ролята, която беше играла на не една гадна среща, – беше да им помогне да разберат по-подробно какво желаят, да им помогне да разкопчаят ризата ѝ и да им подскаже, да облече в плът (в буквалния смисъл на думата) мъглявите им представи.
Дон Армур я искаше конкретно, сантиметър по сантиметър. За него тя беше напълно понятна. До този момент Денис не беше съзирала особен смисъл в тялото си, но ако го възприемеше като нещо, което тя самата би могла да пожелае – да си се представи на мястото на коленичилия Дон Армур и да поиска различни части от себе си, – можеше да си прости, че притежава тяло. Притежаваше всичко онова, което мъжът очакваше да намери. Той го откриваше лесно и му отдаваше дължимото.
Когато Денис разкопча сутиена си, Дон сведе глава и затвори очи.
– Какво?
– Толкова си красива, че на човек може да му секне дъхът.
Да, това ѝ хареса.
Усещането, когато го пое в ръцете си, беше предзнаменование за усещането, което изпита няколко години по-късно, когато като начинаещ готвач за първи път пипна трюфели, гъши дроб, хайвер.
За осемнайсетия ѝ рожден ден приятелите ѝ от театралната трупа ѝ бяха подарили куха библия с шишенце „Сийграм“ и три презерватива в пъстроцветни опаковки, които сега влязоха в употреба.
Надвесеното над нея лице на Дон Армур беше като лъвска глава, тиквен фенер. Когато се изпразни, той изрева. Затихващите му въздишки следваха една след друга, почти се наслагваха. Ох, ох, ох, ох. Денис за първи път чуваше подобни звуци.
Кръвта беше правопропорционална на болката, която не беше малко, и обратнопропорционална на насладата, която беше основно във въображението ѝ.
В тъмното, след като измъкна един мръсен пешкир от коша за пране в шкафа в коридора, Денис стисна юмрук победоносно – беше се простила с девствеността, преди да отиде в колежа.
Далече не толкова я радваше присъствието на огромния и леко окървавен мъж в леглото ѝ. То беше единично и тясно, през целия си живот тя не беше спала в друго, а сега беше страшно уморена. Може би заради това се изложи така, застана в средата на стаята с хавлия на кръста и изведнъж захлипа. По-точно: заплака.