И наистина беше опаковка на презерватив. Разкъсана и празна. Тя изстена на глас, представяше си проникването, за което той свидетелстваше. Притисна пръсти към слепоочията си.
Скочи от леглото и поглади роклята по бедрата си. Огледа завивките за други отвратителни изненади. Да, беше съвсем естествено една женена двойка да прави секс. Нямаше нищо чудно. Но Робин ѝ беше казала, че вече не пие противозачатъчни, тъй като почти не се любят с Браян; през цялото лято Денис не беше видяла, вкусила, подушила и следа от съпруг по тялото на любовницата си, беше си позволила да забрави очевидното.
Коленичи пред кошчето за боклук до гардероба на Браян. Побутна настрани носни кърпички, билети, парчета конец за почистване на зъби и намери още една опаковка от презерватив. Омраза към Робин, омраза и ревност я връхлетяха като мигрена. В банята откри още две опаковки и един вързан използван презерватив в кошчето под мивката.
Удари с юмруци слепоочията си. Чуваше как свисти дъхът ѝ през стиснатите зъби, спусна се тичешком по стълбите и изскочи навън в късния следобед. Беше над трийсет градуса, а тя трепереше. Извратена работа, извратена! Върна се в „Генератора“ и влезе през входа за доставка. Направи ревизия на мазнините, сирената, брашната и подправките, изготви подробни списъци с поръчки, остави двайсет телефонни съобщения със сух, ясен и възпитан глас, прегледа електронната си поща, изпържи си бъбрек на голямата печка „Гарланд“, прокара го с една малка грапа и си повика такси в полунощ.
На другата сутрин Робин цъфна без предупреждение в кухнята. Беше облечена с широка бяла риза, която като че ли беше на Браян. Стомахът на Денис се сви на топка. Заведе я в кабинета си и затвори вратата.
– Не мога да продължавам така – заяви Робин.
– Хубаво, аз също.
Лицето на Робин пламтеше на петна. Тя се почеса по главата, сбърчи нос няколко пъти като тик и побутна нагоре очилата си.
– Не съм ходила на църква от юни. Шиниъд ме хвана поне десет пъти в лъжа. Пита защо не се обаждаш. Не познавам половината от хлапетата, които идват в градината. В главата ми е каша и просто повече не мога да продължавам така.
– А Браян? – попита задавено Денис.
Робин се изчерви.
– Не знае нищо. Все същият си е. Нали знаеш – харесва те, харесва и мен.
– Не се и съмнявам.
– Положението е доста изчанчено.
– Да, а и аз имам много работа тук, така че...
– Браян не ми е сторил нищо лошо. Не го заслужава.
Телефонът на Денис звънна, но тя не вдигна. Имаше чувството, че главата ѝ ще се пръсне. Не издържаше да слуша как Робин произнася името на Браян.
Робин вдигна лице към тавана, в миглите ѝ проблясваха капчици сълзи.
– Не знам защо дойдох. Не съм на себе си. Но просто се чувствам много, ама много зле и ужасно самотна.
– Преодолей го – отвърна Денис. – Аз лично точно това възнамерявам да сторя.
– Защо се държиш толкова студено?
– Защото съм студен човек.
– Ако ме беше потърсила, ако ми беше казала, че ме обичаш...
– Преодолей го! За бога! Преодолей го! Преодолей го!
Робин я погледна умоляващо; но какво можеше да направи Денис, дори и въпросът с презервативите някак си да получеше обяснение? Да напусне ресторанта, благодарение на който щеше да се прочуе? Да отиде да живее в гетото и да стане втора майка на Шиниъд и Ерин? Да започне да носи големи кецове и да готви само зеленчуци?
Знаеше, че се мъчи да се самозалъже, но не знаеше кое в главата ѝ е лъжа и кое – истина. Взираше се в бюрото си, докато Робин не отвори рязко вратата и не избяга.
На другата сутрин „Генераторът“ се появи на първа страница на раздела за храна на „Ню Йорк Таймс“. Под заглавието („Генератор на оживление в старата електроцентрала“) имаше снимка на Денис, а снимките на интериора и екстериора бяха оставени за шеста страница, където също така бяха показани и нейните ребърца по селски с кисело зеле. Така беше по-добре. Долу-горе се доближаваше до това, което тя искаше. До обяд получи покана за поява по телевизията във „Фуд Ченъл“ и за постоянна месечна колонка във „Филаделфия“. Без да се допита до Робърт Зито, заповяда на телефонистката да започне да дублира по 40 места за резервациите за вечеря. Гари и Каролин – поотделно – се обадиха да я поздравят. Денис скастри Зито, задето е отказал резервация в почивните дни на местната водеща на новините на Ен Би Си, позволи си да си излее гнева върху него и от това ѝ поолекна.