Скъпари от тип, доскоро рядко срещан във Филаделфия, бяха строени в три редици на бара, когато Браян дойде с букет от рози. Прегърна я и тя се отпусна в обятията му. Знаеше какво обичат мъжете.
– Трябват ни още маси – заяви Денис. – Три за четирима и поне една за шестима. Освен това ни трябва човек да приема резервации на пълен работен ден, който да умее да пресява хората. Трябва ни по-добра охрана на паркинга. Трябва ни сладкар с по-голямо въображение и по-малко его. Освен това си мисля да заменим Роб с някой от Ню Йорк, който може да се справя с по-тузарски клиенти.
Браян се изненада.
– Искаш да разкараш Роб?
– Той отказва да наложи ребърцата ми с кисело зеле – отвърна тя. – А от „Таймс“ ги харесаха. След като не може да си свърши работата, да върви по дяволите!
Нотката жестокост в гласа ѝ предизвика блясък в очите на Браян. Хареса му.
– Както кажеш – кимна той.
В събота късно вечерта отиде с Браян, Джери Шварц, две скулести блондинки, певеца и китариста на една от любимите ѝ групи на малката оградена площадка, която Браян беше направил на покрива на „Генератора“. Нощта беше топла, насекомите край реката заглушаваха автомобилното движение по магистралата. И двете блондинки говореха по телефоните си. Денис прие цигара от китариста, който беше прегракнал от концерт, и му позволи да огледа белезите ѝ.
– Мамка му, ръцете ти са по-зле от моите.
– Работата ми е да понасям болката – отвърна тя.
– Говори се, че готвачите или прекаляват с чашката, или се друсат.
– И аз нямам търпение да пийна едно малко в полунощ – призна тя. – И два тиленола сутрин в шест, като стана.
– Денис е желязна – самодоволно подвикна Браян, без да се съобразява с говорещите по телефона блондинки.
В отговор китаристът се изплези, вдигна цигарата си като капкомер и приближи огънчето към влажния език. Цвърченето беше достатъчно силно да привлече вниманието на блондинките. По-високата изпищя, извика името на китариста и го обяви за луд.
– Чудя се ти на какво си – измърмори Денис.
Китаристът проми изгарянето със студена водка. Ядосаната от представлението му висока блондинка отговори вместо него:
– „Клонопин“, „Джеймисън“ и това в чашата му сега.
– А и езикът е влажен – кимна Денис и угаси своята цигара в нежната кожа зад ухото си.
Имаше чувството, че си е пуснала куршум в черепа, но хвърли нехайно фаса към реката.
На площадката се възцари тишина. Денис рядко си позволяваше чудатостта ѝ да вземе връх и да си проличи толкова ярко. И защото не беше необходимо – сега спокойно можеше да обезкости агнешка плешка или да говори с майка си, – тя издаде приглушен, нелеп писък, за да успокои зрителите си.
– Добре ли си? – попита я после Браян на паркинга.
– И по-зле съм се изгаряла.
– Не, имам предвид дали си добре. Беше доста страшна гледка.
– Ти се хвалеше колко съм желязна, благодаря.
– Опитвам се да ти кажа, че ми е малко виновно.
Цяла нощ не успя да заспи от болка.
След няколко дни с Браян наеха бившия управител на „Юниън Скуеър Кафе“ и уволниха Роб Зито.
Седмица по-късно кметът на Филаделфия, сенаторът от Ню Джърси, изпълнителният директор на корпорация У. и Джоди Фостър дойдоха в ресторанта.
Десетина дни след това Браян откара Денис у дома след работа и тя го покани да влезе. Отпивайки същото вино за петдесет долара, което беше поднесла на жена му, той попита дали не са се скарали с Робин.
Денис стисна устни и поклати глава.
– Просто съм много заета.
– И аз така реших. Не мисля, че вината е в теб. Напоследък Робин се дразни на всичко. Особено на мен.
– Липсва ми забавлението с децата – отбеляза тя.
– Повярвай ми, и ти им липсваш – каза Браян и добави леко завалено: – Мисля си... Мисля си да се изнеса.
Денис отговори, че съжалява.
– Тая работа с власеницата излиза от контрол – продължи той и изведнъж изригна: – Последните три седмици тя ходи и на нощни литургии! Дори не знаех, че има такива. Отворя ли дума за „Генератора“, Робин избухва. Навила си е на пръста да спре децата от училище. Решила е, че къщата ни е твърде голяма. Иска да се преместим в онази съборетина в нейната градина и да учи там момичетата заедно с няколко хлапета от проекта. Рашийд? Мерилу? Какво прекрасно място за Шиниъд и Ерин: изоставен парцел насред Пойнт Брийз! Тая работа върви към откровена лудост. Не, Робин е страхотна. Тя вярва в по-велики неща от мен. Но просто вече не съм сигурен, че я обичам. Имам чувството, че споря с Ник Пасафаро. „Класова омраза 2“, втора част.
– Робин се чувства виновна – рече Денис.