Денис застина. Не се чувстваше виновна – секундомерът, отброяващ последните мигове на сгромолясващия се брак отдавна беше включен, в най-лошия случай тя беше дала единствено съвсем лек тласък, – но съжаляваше, че е сторила зло на този човек, съжаляваше, че се е включила в съревнованието. Хвана Робин за ръката и рече:
– Искам да се видим и да поговорим. Не ми харесва това, което се случи. Но сега трябва да отида на работа.
Телефонът във всекидневната иззвъня. Робин прехапа устни и кимна.
– Добре.
– Нека се видим в два – предложи Денис.
– Добре.
– Ще ти се обадя от работата.
Робин кимна отново. Денис ѝ отвори, след това затвори зад нея и въздъхна тежко.
– Денис, Гари е, не мога да те открия, обади ми се, станал е нещастен случай, татко е паднал от кораба, от двайсет и пет метра, преди малко говорих с майка...
Тя изтича и грабна слушалката.
– Гари?
– Търсих те в ресторанта.
– Жив ли е?
– Не би трябвало, но е.
В извънредни ситуации Гари беше във вихъра си. Качествата му, които предишния ден я бяха вбесили, сега ѝ носеха утеха. Тя искаше брат ѝ да знае всичко. Искаше да долавя самодоволството в гласа му.
– Доколкото разбрах, са го влачили цяла миля, преди корабът да успее да спре. Водата е била седем градуса. Извикали са хеликоптер да го закара в Ню Брунсуик. Но гръбнакът му не е счупен. Сърцето му все още работи. Контактен е. Жилав старец. Може и да се оправи.
– А как е мама?
– Тревожи се, че корабът се е забавил заради чакането на хеликоптера и това е причинило неудобство на другите пътници.
Денис се засмя облекчено.
– Горката мама! Толкова се надяваше на това пътуване.
– Да, опасявам се, че това е краят на пътешествията ѝ с татко.
На вратата отново се позвъни. Веднага след това последва тропане, посипаха се юмруци и ритници.
– Гари, постой така за секунда.
– Какво става?
– Ще ти се обадя след малко.
Звънецът звъня толкова дълго, че чак прегракна, зазвуча дрезгаво. Тя отвори и се изправи пред треперещи устни и блестящи от омраза очи.
– Махни се – изсъска Робин, – не желая да те докосвам!
– Снощи направих голяма грешка.
– Дръпни се от пътя ми!
Денис отстъпи и тя хукна нагоре по стълбите. Денис седна в единствения фотьойл в отшелническата си всекидневна и се заслуша в крясъците. Замисли се, че когато беше малка, родителите ѝ – другата женена двойка в живота ѝ, която беше също толкова несъвместима, – почти не си крещяха. Държаха се кротко и тихо, като оставяха войната да бушува в главата на дъщеря им.
Когато беше с Браян, вехнеше по тялото, искреността и добродетелността на Робин и се чувстваше отблъсната от неговото суетно преследване на знаменитости, а когато беше с Робин, чезнеше по добрия вкус и сходните на нейните разбирания на Браян, копнееше Робин да обърне внимание колко невероятно изглежда в черна кашмирена рокля.
„Лесно ви е на вас – помисли си тя. – Можете да се разделите.“
Крясъците секнаха. Робин профуча тичешком по стълбите и изскочи навън, без да забави крачка.
След няколко минути Браян я последва. Денис беше очаквала неодобрението на Робин и можеше да го преглътне, но се надяваше на поне малко съчувствие от страна на Браян.
– Уволнена си! – заяви той.
ОТ: Denise3@cheapnet.com
ДО: exprof@gaddisfly.com
ТЕМА: нека се постараем повече следващия път
Радвам се, че се видяхме в събота. Много ти благодаря за усилията, че побърза да ми се притечеш на помощ.
Последните новини: татко е паднал от кораба и са го извадили от ледената вода със счупена ръка, изместена раменна става, отлепена ретина, загуба на паметта и вероятно с лек удар, двамата с мама са били превозени с хеликоптер в Ню Брунсуик, мен ме уволниха от най-добрата работа, която може би ще мога да намеря в живота си, а с Гари научихме за някаква нова медицинска технология, която ти със сигурност ще обявиш за кошмарна, антиутопична и вредна, само че става за паркинсон и може да помогне на татко.
Друго май няма за докладване.
Надявам се всичко да е наред, където и да си. Джулия ми каза, че си в Литва, но не го вярвам.
ОТ: exprof@gaddisfly.com
ДО: Denise3@cheapnet.com
ТЕМА: RE: нека се постараем повече следващия път
Предложение за работа в Литва. Мъжът на Джулия, Гитанас, ме нае да му направя и поддържам страница в интернет. Забавно е и не е зле платено.
Тук по радиото пускат само любимите ти групи от гимназията. „Смитс“, „Ню Ордър“, Били Айдъл. Все едно съм се върнал двайсет години назад. На улицата до летището видях как един дядо застреля кон петнайсетина минути след като стъпих на балтийска земя. Добре дошли в Литва!