Признавам си: пълен провал съм.
Ще ти кажа – все на някого трябва да кажа, макар че ти така и не сподели защо те уволниха, – че ми биха шута, защото спах с жената на шефа ми.
Така че според теб какво имам АЗ да си говоря с „тези хора“? Според теб как звучат неделните ни разговори с мама?
Дължиш ми 20 500 долара. Нали не си забравил?
Купи си проклетия билет. После ще ти дам парите.
Обичам те и ми липсваш. Не ме питай защо.
ОТ: Denise3@cheapnet.com
ДО: exprof@gaddisfly.com
ТЕМА: угризения
Съжалявам, че ти се навиках. Последният ред е единственият верен. Темпераментът ми не е подходящ за писане на писма по електронна поща. Моля те, пиши ми. Моля те, ела за Коледа.
ОТ: Denise3@cheapnet.com
ДО: exprof@gaddisfly.com
ТЕМА: тревога
Моля те, моля те, моля те, не ми разказвай за застреляни хора и после да изчезваш така.
ОТ: Denise3@cheapnet.com
ДО: exprof@gaddisfly.com
ТЕМА: остават само шест работни дни до Коледа!
Чип, там ли си? Моля те, пиши или се обади.
ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ ПОКАЧВА СТОЙНОСТТА НА „ЛИТВА ЕООД“
Вилнюс, 30 октомври. Тази седмица Европейският съвет по природни ресурси предупреди, че Европа може да се изправи пред катастрофален недостиг на пясък и чакъл до края на десетилетието. Причините за това са покачващите се нива на световния океан с два сантиметра годишно и ежедневното отмиване на милиони кубически метри от бреговете.
„В цялата си история човечеството е смятало пясъка и чакъла за неизчерпаеми, заяви председателят на ЕСПР Жак Дорман. За съжаление, заради прекомерната употреба на произвеждащи парникови газове изкопаеми горива много европейски държави, сред които и Германия, ще станат зависими за строителството на пътища и сгради от страните, добиващи пясък и чакъл, най-вече богатата на пясъци Литва.“
Гитанас Р. Мизевичюс, основател и изпълнителен директор на литовската Партия за свободен пазар, сравни надвисналата над Европа криза за пясък и чакъл с петролната криза от 1973 година. „Тогава малките, богати на петрол държави като Бахрейн и Бруней за една нощ се превърнаха от мишки в лъвове. Сега е ред на Литва“, каза Мизевичюс.
Председателят на ЕСПР Дорман определи прозападната, подкрепяща частните предприемачи Партия за свободен пазар като „единственото политическо движение в Литва, готово да търгува честно и отговорно със западните капиталови пазари“.
„Голямото нещастие е, подчерта Дорман, че по-голямата част от европейските запаси от пясък и чакъл са в ръцете на балтийски националисти, в сравнение с които Муамар Кадафи е като Шарл дьо Гол. Без преувеличение мога да заявя, че бъдещата икономическа стабилност на ЕО е в ръцете на неколцина смели източни капиталисти като господин Мизевичюс...“
Хубавото на интернет беше в това, че Чип можеше да публикува пълни измислици, без да трябва да проверява дори и правописа си. Достоверността на материалите в мрежата беше деветдесет и осем процента функция на външния вид – ако страницата беше „готина“ и „пипната“, никой не се съмняваше в съдържанието ѝ. Чип не беше специалист по интернет, но пък беше американец под четирийсет години, а всеки американец под четирийсет години се смяташе за меродавен арбитър кое е пипнато и готино и кое – не. Двамата с Гитанас отидоха в бар „При университета“ и наеха петима млади литовци с тениски на „Фиш“ и „Ар И Ем“ за по трийсет долара на ден плюс милиони акции без покритие. В продължение на месец Чип безжалостно гонкаше бърборещите помежду си на неразбираем език интернетаджии, накара ги да разучат американски страници като nbci.com и Оракъл, настояваше да го направят ето така, да изглежда ето така.
Lithuania.com се появи официално на пети ноември. Рекламно каре с висока резолюция – ДЕМОКРАЦИЯТА ПЛАЩА ЩЕДРИ ДИВИДЕНТИ – изгряваше под съпровода на шестнайсет бодри тона от „Танца на кочияшите и конярите“ от „Петрушка“. В наситеносиньото поле отдолу едни до други се мъдреха черно-бели снимки ПРЕДИ („Социалистическият Вилнюс“) на надупчени от снаряди фасади и прекършени липи по булевард „Гедимино“ и симпатични цветни фотоси СЛЕД („Вилнюс на пазарната икономика“) на бутици и бистра на брега на морето на фона на меден залез (те всъщност бяха в Дания). Една седмица Гитанас и Чип стояха до късно, наливаха се с бира и доуточняваха другите страници, в които обещаваха на инвеститорите правото да нарекат различни места на свое име и правото на първа брачна нощ (това фигурираше още в първата горчива шега на Гитанас), и в съответствие с финансовото участие, както следва: