• Определен престой в морските почивни станции на Министерския съвет в Паланга!
• Пропорционални права върху полезните изкопаеми и добива на дървесина във всички национални паркове!
• Назначаване на местни магистрати и съдии!
• Пълни двайсет и четири часови привилегии за паркиране в близост до Стария град на Вилнюс!
• Петдесет процента отстъпка при наемане на литовски бойни части и въоръжение по списък (освен в случай на война)!
• Безпроблемно осиновяване на литовски момиченца!
• Имунитет при нарушаване на забраните за ляв завой при червен светофар!
• Отпечатване на портрета на инвеститора на възпоменателни марки, колекционерски монети, етикети на малки пивоварни, шоколадовата глазура на литовските сладки, картички с национални герои, хартия за опаковане на подаръци и други!
• Почетна титла „доктор на науките“ от Вилнюския университет, основан 1578 година!
• Неограничен достъп до подслушвателните устройства и другите механизми на Държавна сигурност!
• Право на титли и почетни звания като „Ваша светлост“, „Нейна светлост“, „Ваше благородие“ и т.н., като неизползването им от обслужващия персонал се наказва с публично бичуване и до шейсет дни затвор!
• Привилегии за резервации в последната минута за влакове и самолети, културни събития, резервации във включените в програмата петзвездни ресторанти и нощни клубове!
• Приоритетно издигане на челно място в списъците на чакащите за трансплантация на черен дроб, сърце и ретина в известната вилнюска болница „Антакалнис“!
• Разрешително за неограничен лов и риболов, както и привилегии за ловуване извън сезона в националните дивечовъдни резервати!
• Правото за изписване на името на инвеститора на корпуса на голям кораб!
• И т.н., и т.н.
Чип бързо усвои получения от Гитанас урок: колкото по-нелепо звучи обещанието, толкова по-богат е притокът на капитали от Америка. Ден след ден публикуваше съобщения, измислени финансови отчети, съчиняваше полемични трактати, утвърждаващи хегелианската неизбежност на откровено комерсиализираната политика, бълваше разкази на очевидци за процъфтяващата литовска икономика, разиграваше топката с лъжливи въпроси в инвестиционни интернет форуми и веднага отбелязваше голове с готови отговори. Ако го скастреха за лъжите или за липсата на познания, просто се преместваше в друг форум. Изготви текста за временните удостоверения за акции и за придружаващата ги брошура („Поздравления – вече сте гражданин на литовския свободен пазар!“) и ги разпечата на луксозна памучна хартия. Имаше чувството, че едва тук, в царството на чистата измислица, най-сетне е попаднал в стихията си. Точно както Мелиса Пакет му беше обяснявала едно време, беше опияняващо да основеш компания, да видиш как прииждат парите.
Журналист от „Ю Ес Ей Тудей“ му прати писмо по електронната поща: „Истина ли е?“.
Чип му отговори: „Истина е. Търговската национална държава с разпръснати по целия свят граждани акционери е следващият етап от еволюцията на политическата икономия. „Просветеният неотехнофеодализъм“ процъфтява в Литва. Елате да се убедите с очите си. Гарантирам ви минимум деветдесетминутен разговор лично с Г. Мизевичюс“.
От „Ю Ес Ей Тудей“ не го потърсиха отново. Той се притесняваше дали не е прекалил, само че седмичните приходи надхвърляха четирийсет хиляди долара. Парите идваха под формата на банкови преводи, номера на кредитни карти, пароли за парични преводи по интернет, преводи към „Креди Сюис“ и стодоларови банкноти в пощенски пликове. Гитанас веднага ги влагаше в другите си начинания, но както се бяха споразумели, удвои заплатата му.
Чип живееше – без да плаща наем – в белосана вила, където навремето командирът на съветския гарнизон похапвал фазани, пиел „Гевюрцтраминер“ и си бъбрел с Москва по пряка телефонна линия. През есента на 1990 година къщата беше замеряна с камъни, плячкосана и изписана с графити, а след това стоеше занемарена, докато VIPPPAKJRIINPB17 не падна от власт и Гитанас беше привикан обратно от ООН. Той беше хвърлил око на опустошената вила заради изкусителната цена (всъщност без пари), изключителните мерки за сигурност (в това число укрепена кула и ограда, достойна за американско посолство) и заради възможността да спи в леглото на командира, който го беше измъчвал в продължение на шест месеца в старите съветски казарми в съседство. В почивните дни Гитанас и други партийни членове бяха размахвали мистрии и телени четки, за да възстановят сградата, но партията се беше разпаднала, преди да успеят да довършат. Сега половината стаи стояха празни и по пода им се търкаляха строшени стъкла. В Стария град парното и топлата вода идваха от чудовищна топлоцентрала, като губеха голяма част от мощността си по дългото трасе от подземни тръби и течащи сградни инсталации до душовете и радиаторите във вилата. Гитанас беше разположил щаба на Партия за свободен пазар във величествената бална зала, отдели голямата спалня за себе си и настани Чип в адютантския апартамент на третия етаж, като остави младите интернетаджии да лагеруват, където си поискат.