В известен смисъл фукоисткото му сърце се разтапяше от възможността да живее в страна, където собствеността и контролът над публичния дискурс се определяха от един-единствен въпрос: в чии ръце е оръжието.
С най-богат арсенал разполагаше руснакът Виктор Лишенков, който благодарение на приходите от монополното си положение на пазара за хероин и екстази беше придобил абсолютен контрол над „Литовска банка“, след като предишният ѝ собственик „Френдли Тръст“ от Атланта беше подценил катастрофално консуматорския апетит за своите кредитни карти. Паричните запаси в брой позволиха на Виктор Лишенков да въоръжи петстотин „охранители“, които през октомври обградиха атомния реактор от чернобилски тип в Игналина, на 120 километра североизточно от Вилнюс, който осигуряваше три четвърти от електричеството за страната. Обсадата даде на руснака чудесно средство за натиск в преговорите за изкупуване на най-големия производител на ток от съперничещ олигарх, който се беше сдобил с предприятието на безценица по време на голямата приватизация. За една нощ Лишенков стана господар на всеки литас, идващ от електромерите в страната, но тъй като се страхуваше, че руският му произход може да предизвика националистически брожения, внимаваше да не злоупотребява с новата си власт. В жест на добра воля намали цената на тока с петнайсет процента, които предишният олигарх беше прибирал в джоба си. На крилете на надигналата се вълна от популярност той създаде нова политическа партия („Евтин ток за народа“) и регистрира листа от кандидати за насрочените в средата на декември парламентарни избори.
Земята продължаваше да произвежда и литасите все така бяха в обращение. В „Литвания“ и „Вингис“ даваха кървавия „Муди Фрут“. Шеги на литовски излизаха от устата на Дженифър Анистън в „Приятели“. Чистачите изпразваха бетонните кошчета на площада пред „Света Катерина“. Но всеки изминал ден беше по-кратък и по-мрачен от предишния.
Литва залязва на световната сцена след смъртта на Витаутас Велики през 1430 година. В продължение на шестстотин години Полша, Прусия и Русия си я предават една на друга като многократно разменян сватбен подарък (облицована с имитация на кожа кофичка за лед, щипци за салата). Езикът и споменът за по-добри времена оцеляват, но най-важният факт за нея няма как да се промени: Литва си остава все така малка. През двайсети век Гестапо и есесовците успяват да ликвидират 200 000 литовски евреи, а след това руснаците депортират още четвърт милион от населението ѝ в Сибир, без изобщо да привлекат вниманието на международната общност.
Гитанас Мизевичюс идваше от род на свещеници, войници и чиновници край границата с Беларус. Дядо му по бащина линия, местен съдия, не издържал прегледа на новата комунистическа власт през 1940 година и бил изпратен в ГУЛАГ заедно с жена си, а после изчезнал безследно. Бащата на Гитанас притежавал кръчма във Видишкес и подкрепял партизанското съпротивително движение (така наречените „горски братя“) до края на бунтовете през 1953 година.
Година след раждането на Гитанас, Видишкес и осемте околни общини били опразнени от марионетното правителство, за да се разчисти терен за първата от двете атомни електроцентрали. Изселените петнайсет хиляди души („заради безопасността“) получили жилища в чисто новия модерен малък град Хрушчевай, набързо построен сред езерата на запад от Игналина.
– Доста мрачен на вид, само блокове от сгуробетон и никакви дървета – разказа Гитанас. – Новото заведение на баща ми беше с бар от сгуробетон, сепарета от сгуробетон, лавици от сгуробетон. Социалистическата планова икономика в Беларус беше произвела прекалено много сгуробетонни блокчета и ги даваше без пари. Или поне така ни казваха. Така или иначе, нанесохме се там. Дори и леглата ни, пързалките и катерушките, пейките в парка бяха от сгуробетон. Минаха година-две и тъкмо навърших десет, изведнъж майките и бащите на всички наоколо се разболяха от рак на белите дробове. Наистина на всички. След това и на баща ми откриха тумор в белия дроб. Накрая властите дойдоха да огледат Хрушчевай и – виж ти! – оказа се, че има радон. Въпросните сгуробетонни блокчета били леко радиоактивни! Във всяко затворено помещение в Хрушчевай имаше натрупване на радон. Особено в заведенията, където няма вентилация и собственикът седи вътре по цял ден и пуши. Като баща ми. Беларус, нашата братска социалистическа република (която, между другото, е била част от Литва), ни се извини. Явно някак си в сгуробетона бил попаднал малко уранинит. Ужасна грешка. Много, много съжаляваме. Изнесохме се от Хрушчевай и баща ми умря в адски мъки десет минути след полунощ след деня на годишнината от сватбата си, тъй като не искаше майка ми да свързва смъртта му с техния празник; минаха трийсет години, след падането на Горбачов най-сетне успяхме да надникнем в старите досиета и какво да видим? Не е имало никакъв излишък от сгуробетонни блокчета заради лошо планиране. Не е имало объркване в петилетния план. Било е нарочна стратегия за усвояване на нискорадиоактивни отпадъци в строителни материали. Въз основа на теорията, че циментът в сгуробетонните блокчета прави радиоактивните изотопи безвредни! Но в Беларус имали гайгерови броячи и на бърза ръка пукнали шарения балон за безвредността, и така хиляди влакови композиции със сгуробетонни блокчета били изпратени на нас, тъй като ние не сме и подозирали, че може да има нещо нередно.