Провалите му изглеждаха не толкова ужасни и дори смешни, когато се прибра в Кънектикът и забавляваше приятелите си с шеговити истории на свой гръб. Чудеше се дали шотландската му депресия не е била породена от мазната храна. Само като си спомнеше лъскавите парчета пържена риба, сивкавите купчини мазни картофи, миризмата на спарено и на гранясало олио или дори само да мернеше някъде името „залива Форт“7, и стомахът му конвулсивно се надигаше.
7 Единбургският залив. – Б. пр.
Веднъж в седмицата близо до Д. имаше пазар на произведени в района плодове и зеленчуци и там той се запасяваше с гледани на открито домати, патладжан, жълти сливи с тънка кожица. Ядеше толкова люта рукола (старите селяни я наричаха „рокет“), че очите му се насълзяваха, все едно четеше Торо. След като си припомни хубавото и здравословното, започна да възвръща и самодисциплината си. Спря алкохола, спеше по-добре, намали кафето, ходеше на фитнес два пъти седмично. Прочете проклетия Хайдегер, правеше коремни преси всяка сутрин. И някои други части от ребуса по самоусъвършенстване си дойдоха по местата, и за известен период, когато работната прохлада се върна в долината на река Карпартс, Чип едва ли не се радваше на блаженство ала Торо. Между две игри на тенис Джим Левитън го увери, че атестацията му ще бъде само формалност и че няма смисъл да се тревожи от конкуренцията на другия млад теоретик във факултета Вендла О’Фалън. През първия семестър щеше да чете лекции по ренесансова поезия и Шекспир, което не налагаше преосмисляне на критическата му перспектива. Стягайки се за преодоляване на последния етап към върха „Постоянен договор“, той беше облекчен, че пътува без багаж; едва ли не беше щастлив, че няма жена в живота си.
Един петък през септември си беше у дома и си приготвяше за вечеря броколи и тиквички с прясна треска, след което планираше да преглежда курсови работи, без да пие, когато покрай прозореца на кухнята му нехайно се полюшнаха две бедра. Познаваше тази походка. Знаеше как върви Мелиса. Тя не минаваше покрай ограда, без да докосне върховете на коловете. В коридорите се спираше да направи няколко танцови стъпки или странни подскоци, все едно играеше на дама. Вървеше назад или странишком, плъзгаше се или пък отскачаше като на пружини.
Почукването ѝ на вратата не беше извинително. През прозореца той видя, че тя държи поднос с кексчета с розова глазура.
– Какво става? – попита той.
Мелиса протегна подноса върху разтворените си длани.
– Кексчета – отвърна тя. – Реших, че може би се нуждаете от кексчета точно в този момент.
Чип, който не беше мелодраматичен, се чувстваше неравнопоставен в компанията на хора с такива наклонности.
– Защо ми носиш кексчета?
Мелиса коленичи и положи подноса на изтривалката, където все още имаше остатъци от разпадналите се на прах лалета и бръшлян.
– Ще ги оставя тук, може да правите с тях, каквото си поискате. Довиждане!
Тя разпери ръце, направи пирует, скочи от площадката и побягна на пръсти по застланата с каменни плочи алея.
Чип поднови битката с филето от треска, по средата на което минаваше ръждиво кърваво сухожилие, което той държеше да изреже. Рибата обаче се беше вдървила и му беше трудно да я подхване удобно.
– Да ти го начукам, момиченце! – измърмори Чип и хвърли ножа в мивката.
Кексчетата бяха пълни с маслен крем и покрити с маслена глазура. След като си изми ръцете и отвори бутилка шардоне, той изяде четири и прибра суровата риба в хладилника. Прегорелите тиквички бяха като вътрешна автомобилна гума. Образователният филм Cent Ans de Cinéma Èrotique, който тихомълком кротуваше на лавицата от месеци, сега изведнъж настойчиво призова за пълното му внимание. Той пусна щорите, изпи виното, удари си една чекия, след това още една, изяде още две кексчета, като този път усети ментата в тях, лек маслен дъх на мента, и заспа.
На сутринта стана в седем и направи четиристотин коремни преси. Хвърли Cent Ans de Cinéma Èrotique в пълната мивка, за да угаси завинаги, така да се каже, възпламенителните му способности. (Същия номер беше прилагал многократно с цигари, когато ги отказваше.) Нямаше обяснение откъде се бяха появили думите, които изрече, когато хвърли ножа в мивката. Гласът му беше прозвучал като чужд.