– Ако замина и неприятностите затихнат, какво ще стане с мен? Прецакан съм отвсякъде. В Америка не мога да си намеря работа. От следващия месец няма да съм женен за американка. А и майка ми е в Игналина. Какво ще правя в Ню Йорк?
– Може да продължим тая работа и там.
– Там има закони. Ще ни хванат за по-малко от седмица. Прецакан съм отвсякъде.
Към полунощ Чип се качи в стаята си и се пъхна в студените тънки социалистически чаршафи. Усещаше се миризма на влажна мазилка, цигари и силните изкуствени аромати на шампоаните, които допадаха на литовските носове. Умът му препускаше трескаво. Не потъна в сън, а подскачаше върху него като хвърлено за „жабка“ камъче върху водната повърхност. Постоянно му се струваше, че светлината на уличната лампа в прозореца е зората. Когато слезе, разбра, че вече е късно следобед на Бъдни вечер; връхлетя го паническото усещане на всеки успал се, че е изостанал от събитията, че не разполага с актуална информация. Майка му приготвяше вечерята за Бъдни вечер в кухнята. Баща му, по-млад и с кожено яке, седеше в залата в сумрачната светлина на късния следобед и гледаше вечерните новини по Си Би Ес. Чип реши да прояви любезност и го попита случило ли се е нещо по света.
– Кажи на Чип – отвърна Алфред, който не го позна, – че на Изток има размирици.
Истинската дневна светлина се появи към осем. Събудиха го викове от улицата. В стаята беше студено, но не много, от радиатора миришеше на влажна прах – топлофикационната централа в града все още работеше, общественият ред все още беше непокътнат.
През клоните на елите пред прозореца видя група от трийсетина мъже и жени в дебели палта, които се разхождаха пред оградата. През нощта беше паднал снежец. Двама от телохранителите на Гитанас, братята Йонас и Аидарис – русоляви здравеняци с полуавтоматични пистолети в кобурите, – разговаряха през решетките на портала с две жени на средна възраст, чиито медни коси и червени лица, също като топлината в радиаторите на Чип, бяха доказателство за устойчивостта на нормалния живот.
Долу в залата отекваха насечени декларации на литовски, предавани по телевизията. Гитанас седеше на същото място, където Чип го беше оставил предишната вечер, но беше с други дрехи и изглеждаше по-свеж.
Сивото утро, снегът по дърветата, смътното усещане за хаос и разруха напомняха за края на есенния семестър, за последния изпитен ден преди коледната ваканция. Чип отиде в кухнята и си сипа соево мляко „Витасой Дилайт Ванила“ в купа с овесени ядки „Барбарас Ол Нейчъръл“. Изпи чаша гъст немски сок от истински диви череши. Приготви две чаши нескафе и ги занесе в залата, където Гитанас беше изключил телевизора и отново душеше пръстите си.
Чип го попита какви са новините.
– Хората ми се разбягаха, останаха само Йонас и Аидарис – отговори той. – Взели са фолксвагена и ладата. Не ми се вярва да се върнат.
– С такива охранители не ти трябват нападатели – отбеляза Чип.
– Зарязали са форда, сигурно защото много бие на очи.
– И кога е станало?
– Вероятно веднага след като президентът Виткунас приведе армията в бойна готовност.
Чип се засмя.
– А това кога е станало?
– Рано сутринта. Като че ли всичко в града все още работи – с изключение, разбира се, на „Трансбалтик Уайърлес“.
Тълпата на улицата растеше. Около стотина души размахваха телефони, които издаваха зловещ, неестествен звук. Това беше звукът, който предхождаше съобщението: „Поради технически причини услугата е временно недостъпна“.
– Предлагам да се върнеш в Ню Йорк – каза Гитанас. – Ще видим как ще се развият нещата тук. Може и аз да дойда, може и да не дойда. Трябва да отида при майка ми за Коледа. Ето ти обезщетението.
Подхвърли му дебел кафяв плик и в същия миг по стените на вилата отекнаха удари. Чип изтърва плика. Един камък влетя през прозореца и падна до телевизора. Оказа се отчупено от гранитна тротоарна плочка ъгълче. От него лъхаше враждебност и смут.
Гитанас се обади в „полицията“ по стационарната мрежа и уморено заговори. Братята Йонас и Аидарис, с пръст на спусъка, влязоха през предната врата, следвани от студен повей с коледен аромат на бор. Братята бяха братовчеди на Гитанас и може би затова не бяха дезертирали с останалите. Той затвори телефона и им даде нареждания на литовски.
В кафявия плик имаше дебела пачка от банкноти по петдесет и сто долара.
Усещането на Чип от съня му – осъзнаването му със закъснение, че празникът е настъпил, – не го напускаше и на дневна светлина. Нито един от младите интернетаджии не беше дошъл на работа, Гитанас му беше дал подарък, по клоните на елите имаше сняг, на вратата се трупаха коледари с дебели палта...