– Значи, ще отидем в парка – заяви той. – А утре ще дойде и Денис.
– И Чип!
Гари се изсмя.
– От Литва?
– Обади се тази сутрин.
– Докато не го видя, няма да повярвам.
Светът навън ѝ се струваше някак неистински. Надничащият иззад тавана на облаците слънчев прожектор даваше нереална светлина като в сън, която не можеше да се свърже с никой от познатите часове на деня. Глождеше я подозрението, че семейството, което се опитваше да събере, не е семейството, което помнеше, че тази Коледа няма да има нищо общо с Коледите от едно време. Но тя геройски се мъчеше да се приспособи към новата действителност. Изведнъж страшно се развълнува от идването на Чип. И тъй като приготвените за Джоуна подаръци сега щяха да заминат за Филаделфия с Гари, трябваше да опакова някой туристически будилник и моливник за Кейлеб и Арон, за да намали контраста в щедростта си. Можеше да го направи, докато чакаше Денис и Чип.
– Има огромно количество курабийки – заобяснява тя на Гари, който като добро дете си миеше ръцете на кухненската мивка. – Има и круши, може да нарежа, ако искаш, както и от горчивото кафе, което вие, деца, харесвате.
Синът ѝ подуши пешкира, преди да се избърше.
Горе Алфред закрещя името ѝ.
– Ох, Гари, пак не може да излезе от ваната. Иди да му помогнеш. Вече не мога да се оправям.
Гари подсуши изключително внимателно ръцете си.
– Защо не използва душа, както говорихме?
– Обичал да се къпе седнал.
– Е, нямаш късмет – отвърна той. – Попаднала си на човек, който вярва, че всеки сам трябва да си носи отговорността.
Алфред отново я повика.
– Хайде, Гари, иди да му помогнеш.
Синът ѝ със зловещо спокойствие поглади и оправи сгънатия пешкир върху поставката.
– Виж какво, мамо – заяви той с любезния си тон. – Слушаш ли ме? Нека уточним правилата. През следващите три дни ще правя всичко, което ме помолиш, но няма да се оправям с татко, когато той изпадне в положение, в което не би трябвало да се намира. Ако реши да се качи на някоя стълба и падне, ще го оставя да си лежи на земята. Ако ще и да му изтече кръвта и да умре. След като не може да излезе от ваната без чужда помощ, значи, ще прекара Коледа във ваната. Ясен ли съм? Иначе съм готов да изпълня всички твои желания. А след това, на Коледа, той, ти и аз ще седнем и ще си поговорим...
– ИНИД – гласът на Алфред беше смайващо силен, – НЯКОЙ ЗВЪНИ!
Инид въздъхна тежко и отиде до стълбището.
– Ал, Гари е!
– Ела ми помогни!
– Гари, иди да видиш какво иска.
Гари стоеше насред трапезарията със скръстени ръце.
– Не обясних ли ясно правилата?
Инид си припомняше някои неща за най-големия си син, които обичаше да забравя, когато него го нямаше. Изкачи се бавно по стълбището, като се опитваше да не обръща внимание на болката в бедрото си.
– Ал – рече тя, влизайки в банята, – не мога да ти помогна да излезеш от ваната, сам трябва да се оправиш.
Той седеше в четири пръста вода с протегнати треперещи ръце.
– Подай ми го.
– Кое да ти подам?
– Шампоана.
Тубичката „Снежна грива“ за бяла коса беше паднала на пода. Инид коленичи внимателно на постелката, като пазеше бедрото си, и тикна шампоана в ръката му. Той поглади тубичката нерешително, сякаш търсеше опорна точка или се мъчеше да си спомни как се отваря. Космите по краката му бяха опадали, ръцете му бяха покрити с петна, но раменете му все още бяха мускулести.
– Дявол да го вземе! – ухили се изведнъж Алфред на шампоана.
Наличната в началото топлина във водата беше изчезнала в декемврийския студ. В банята се усещаше аромат на сапун и по-лека миризма на старост. Инид беше коленичвала на същото това място хиляди пъти, за да насапуниса косата на децата и да изплакне главите им с топла вода, която носеше от кухнята с тенджера. Гледаше как мъжът ѝ върти шампоана в ръцете си.
– О, Ал, какво ще правим?
– Помогни ми.
– Добре, ще ти помогна.
На вратата се позвъни.
– Някой пак звъни.
– Гари – извика Инид, – виж кой е! – Изстиска шампоан в дланта си. – Трябва да започнеш да се къпеш под душа.
– Краката не ме държат.
– Хайде, намокри косата. – Потопи ръка в хладката вода, за да му подскаже какво да стори. Той плисна няколко шепи на главата си. Тя чуваше как Гари говори с някого, с някоя от гръмогласните ѝ приятелки от Сейнт Джуд, може би Естер Рут.
– Може да купим столче за под душа – предложи тя, насапунисвайки косата му. – Ще поставим тръба на стената, за да се държиш за нея, както ни посъветва доктор Хеджпет. Гари може да го направи още утре.