– Слагането на дръжка в банята не е „дреболия“ – отвърна той. – Щеше да е от полза, ако го бяхме направили преди години, сега обаче е безсмислено. Татко може да използва ваната още няколко дни, докато се отървем от къщата.
– Има още четири седмици, докато тръгнем за Филаделфия – възрази Инид. – Ще е хубаво да свикне да използва душа. Искам утре да купиш столче и да сложиш дръжка на стената, така че да може да се къпе в долната баня.
Гари въздъхна.
– Още ли смяташ, че с татко можете да останете тук?
– Ако „Коректол“ му помогне...
– Майко, ще го спрат заради деменцията му. Наистина ли вярваш...
– Ще го спрат, ако деменцията му не се дължи на лекарствата.
– Виж, не искам да пукам сапунения ти мехур...
– Денис е уредила всичко. Трябва да пробваме.
– А после какво? Чудодейно оздравяване и двамата ще си живеете доволни и щастливи?
Светлината в прозорците беше угаснала. Инид не разбираше защо милият ѝ отговорен първороден син, с когото се чувстваше толкова здраво свързана от детството му до сега, изведнъж се разгневяваше, когато го помолеше за помощ. Извади топка от морска пяна, която той беше украсил с парченца плат и пайети, когато беше на девет-десет години.
– Помниш ли я?
Гари взе топката.
– Правехме ги при госпожа Острикър.
– Ти ми я подари.
– Така ли?
– Каза, че ще направиш всичко, което те помоля – заяви Инид. – Ето това е молбата ми.
– Добре, добре – вдигна ръце той. – Ще купя стол! Ще монтирам дръжка!
След вечеря той извади олдсмобила от гаража и тримата се отправиха към Коледното царство.
От задната седалка Инид виждаше отблясъците на светлините на града по коремите на облаците; късчетата ясно небе бяха по-тъмни и обсипани със звезди. Гари насочи колата по тесните квартални улици към каменния портал на парка Уейндейл, където се беше образувала дълга опашка от коли, джипове и миниванове.
– Вижте колите! – обади се Алфред без следа от обичайната сприхавост.
С въвеждането на входни билети за Коледното царство общината си помагаше да събере пари за изграждането на този ежегоден увеселителен парк. Един горски рейнджър взе билетите на Ламбъртови и нареди на Гари да угаси фаровете, като остави само аварийните светлини. Олдсмобилите запълзяха напред в редица, сега, събрани заедно, в смирената си процесия през парка напомняха на животни.
През по-голямата част от годината Уейндейл беше скучно място с пожълтяла трева, кафеникави езерца и скромни каменни беседки. През декември денем изглеждаше най-зле. Крещящи разноцветни кабели и електропроводи кръстосваха моравите. Виждаха се мръсотията, нетрайността, ръбатите метални сглобки на арматурите и скелетата. Стотици дървета и храсти бяха омотани в лампички, от които клоните провисваха, все едно под тежестта на мокър сняг от стъкло и пластмаса.
Но през нощта паркът се превръщаше в Коледно царство. Инид пресекливо ахна, когато олдсмобилите поеха нагоре по осветения хълм и навлязоха в бляскавия парк. Подобно на приказките, в които на Бъдни вечер животните проговарят, тук естественият ред на предградията също се преобръщаше и обичайно тъмните ливади и гори оживяваха от светлините, а обичайно оживеният път тъмнееше от пълзящите коли.
Нежните извивки на хълмовете в Уейндейл и доверчивото сливане на силуетите им с небето бяха типични за Средния запад. Също толкова типични, поне според Инид, бяха спокойствието и търпението на шофьорите, както и отбранително настръхналите групички дъбове и кленове. Тя беше прекарала последните осем Коледи на заточение на Изток и сега, най-сетне, се чувстваше у дома. Можеше да си представи да я погребат на такова място. С радост си мислеше как костите ѝ ще почиват на един от тези хълмове.
Появиха се осветени беседки, искрящ елен, огърлици и нанизи от насочени фотони, лазерни дядоколедовци, поляна от извисяващи се искрящи бастунчета.
– Постарали са се – отбеляза Алфред.
– Жалко, че все пак Джоуна не успя да дойде – рече Гари, сякаш досега не беше съжалявал истински.
Спектакълът не беше нищо повече от светлинки в мрака, но Инид беше загубила дар слово. Толкова често се изискваше човек да повярва, а толкова рядко той може да го направи от все сърце, но тук, в парка Уейндейл, тя беше способна да го стори. Някой си беше поставил за цел да зарадва посетителите, и Инид беше направо очарована. А утре щяха да си дойдат Денис и Чип, утре беше „Лешникотрошачката“, в сряда щяха да извадят младенеца от джоба и да закачат ореховата люлка на елхата: толкова много радости имаше да чака.