Въпреки това си даваше сметка, че ако момичето беше по-привлекателно, сигурно нямаше да постъпи толкова грубо с нея.
Всичко в Сейнт Джуд се мъчеше да изкара най-лошото от него. Но в месеците след капитулацията пред Каролин (ръката му беше заздравяла бързо, благодаря, дори и белег не беше останал), Гари се беше примирил с ролята на злодея на сцената в Сейнт Джуд. Когато знаеш, че каквото и да сториш, майка ти пак ще те смята за лошия, губиш мотивация да играеш по правилата ѝ. Налагаш свои правила. Правиш това, което е нужно, за да оцелееш. Дори, ако е необходимо, се преструваш, че съвсем здравото ти дете е болно.
Истината за Джоуна бе, че той сам беше решил да не идва в Сейнт Джуд. Това беше съгласно условията по капитулацията на Гари пред Каролин през октомври. Тъй като разполагаше с пет самолетни билета за Сейнт Джуд, които не можеше да върне, той беше обявил пред семейството си, че би искал всички да заминат с него за Коледа, но няма да накара никого насила. Каролин, Кейлеб и Арон веднага и категорично бяха отказали; Джоуна, все още под магията на бабиния си ентусиазъм, обяви, че „много би искал“ да тръгне с него. Гари не беше обещал на Инид, че Джоуна ще отиде, но и не я беше предупредил, че може и да не отиде.
През ноември Каролин купи четири билета за фокусника Алън Грегариус за 22 декември и още четири билета за „Цар Лъв“ в Ню Йорк за 23 декември. „Ако Джоуна е тук, ще дойде с нас – обясни тя. – Ако го няма, Арон и Кейлеб може да вземат някой приятел.“ Гари едва преглътна въпроса, защо не е купила билети за прожекция след Коледа, което щеше да спести на Джоуна трудния избор. Но след октомврийската капитулация той и Каролин се радваха на втори меден месец и макар да се знаеше, че Гари, като покорен син, ще отиде в Сейнт Джуд за три дни, над семейното щастие надвисваха тъмни облаци при всяко споменаване на предстоящото пътуване. Колкото повече дни минаваха, без да говорят за Инид и за Коледа, толкова по-силно като че ли го желаеше Каролин, толкова повече го включваше в шегите с Арон и Кейлеб и толкова по-малко депресиран се чувстваше той. Всъщност въпросът за депресията му не беше повдиган от онази сутрин, в която Алфред беше паднал от кораба. Избягването на темата „Коледа“ беше малка цена за такава хармония у дома.
А и в началото лакомствата и вниманието, които Инид беше обещала на Джоуна в Сейнт Джуд, като че ли натежаваха над привлекателността на Алън Грегариус и „Цар Лъв“. Докато вечеряха, Джоуна размишляваше на глас за Коледното царство и коледния календар, за които баба толкова много му е разказвала; не обръщаше внимание – или не забелязваше – намигванията и усмивките, които си разменяха Арон и Кейлеб. Но Каролин все по-открито окуражаваше големите момчета да се надсмиват над баба си и дядо си, да се подиграват на задръстеността на Алфред („Нарича я „Интендо“!“) и пуританизма на Инид („Попита дали филмът е подходящ за деца!“), на нейната стиснатост („Бяха останали две капици зелен боб и тя ги уви във фолио!“), а след капитулацията Гари понякога се присъединяваше към тях („Баба ви е малко смешна, нали?“) и накрая Джоуна започна да се смущава от плановете си. На осем години той беше под тиранията на мечтата по-големите да го смятат за „готин“. Първо престана да повдига въпроса за Коледа на масата за вечеря, а след това, когато Кейлеб с обичайната затаена ирония го попита дали все още очаква с нетърпение да види Коледното царство, Джоуна се насили да отвърне презрително:
– Сигурно е голяма глупост.
– Разни дебелаци с големи коли обикалят в тъмното – подхвърли Арон.
– И повтарят колко е „прикрасну“ всичко – добави Каролин.
– Прикрасну! Прикрасну! – заповтаря Кейлеб.
– Не се присмивайте на баба си – рече Гари.
– Не се присмиват на нея – защити ги Каролин.
– Да, не се присмиваме на нея – заяви Кейлеб. – Просто хората в Сейнт Джуд са смешни. Нали, Джоуна?
– Хората там определено са доста едри – потвърди Джоуна.
В събота вечерта, преди три дни, на Джоуна му прилоша и си легна с температура. До неделя вечерта апетитът и температурата му се бяха върнали към обичайното си ниво и Каролин изигра последния си коз. За рождения ден на Арон по-рано същия месец тя беше купила скъпа компютърна игра „Проект Бог ІІ“, в която играчите създаваха и управляваха конкуриращи се организми в работеща екосистема. Беше забранила на по-големите момчета да започнат играта, преди да излязат във ваканция, но сега им разреши и настоя да направят Джоуна Микроб, тъй като във всяка екосистема Микробът обикаля навсякъде и никога не губи.