В неделя вечерта Джоуна беше абсолютно погълнат от своите убийствени бактерии и нямаше търпение да ги прати в битка на следващия ден. Когато Гари го събуди в понеделник сутринта и го попита ще идва ли в Сейнт Джуд, той отговори, че предпочита да си остане у дома.
– Сам избираш – отвърна баща му. – Но ако дойдеш, баба ти страшно ще се зарадва.
– А ако не ми е забавно?
– Никога няма гаранция, че ще ти е забавно. Но пък ще зарадваш баба си. Това ти го гарантирам.
Джоуна помръкна.
– Може ли да си помисля един час?
– Добре, давам ти един час. Но след това събираме багажа и тръгваме.
В края на въпросния час Джоуна беше дълбоко потънал в „Проект Бог ІІ“. Един щам от неговите бактерии беше ослепил осемдесет процента от малките копитни бозайници на Арон.
– Няма да се разсърдя, ако не дойдеш – увери го Гари. – Важен е личният ти избор. Ваканцията си е твоя.
Няма да карам никого насила.
– Но пак ще ти напомня, за последен път – продължи той. – Баба ти наистина те очаква с нетърпение.
Каролин се намръщи, свъсеният ѝ вид напомняше за септемврийските неприятности. Тя стана и мълчаливо излезе от стаята.
– Май ще остана – прошепна едва-едва Джоуна.
Ако все още беше септември, Гари сигурно щеше да възприеме решението му като символ на кризата на моралния дълг в консуматорското общество. И сигурно щеше да се потисне. Но вече беше минал по този път и знаеше, че в края му не го очаква нищо хубаво.
Събра багажа си и целуна Каролин.
– Ще се радвам да се върнеш – каза тя.
Строго погледнато, Гари не беше направил нищо нередно. Не беше обещавал на Инид, че ще доведе сина си. Но за да си спести разправиите, беше излъгал за температурата на Джоуна.
И също така, за да не засегне Инид, не беше споменал, че за шестте работни дни след края на първичното предлагане, стойността на неговите пет хиляди акции от „Аксон“, за които беше платил 60 000 долара, беше стигнала 118 000 долара. И тук не беше направил нищо нередно, но предвид жалката сума, която от „Аксон“ бяха платили за патента на Алфред, премълчаването изглеждаше най-благоразумния възможен ход.
Същото се отнасяше и за малкия пакет, който къташе във вътрешния джоб на якето си.
От ясното небе се спускаха самолети, щастливи в металната си кожа, докато той лъкатушеше измежду по-стария трафик на земята. Дните преди Коледа бяха най-натовареният период за летището в Сейнт Джуд – едва ли не причината за съществуването му. Паркингът беше пълен, залите бяха претъпкани.
Денис обаче се появи точно навреме. Дори и авиокомпаниите сякаш се стремяха да я предпазят от неудобствата на закъснението и недоволстващия брат. Тя стоеше, по семеен обичай, край почти неизползвания вход за заминаващи. Пухеното ѝ яке биеше на очи с розовите си кожички по яката и ръкавите, а и като цяло сестра му изглеждаше по-различно – може би гримът ѝ беше повече. Или поне червилото. При всяка среща с Денис през тази година (за последно се бяха видели на Деня на благодарността), тя все повече се отдалечаваше от облика, който той си беше представял, че ще придобие, когато порасне.
Целуна я и усети миризма на цигари.
– Пропушила си – отбеляза той, правейки място в багажника за куфара и пазарската ѝ чанта.
Тя се усмихна.
– Отключи вратата, замръзвам.
Гари отвори слънчевите си очила. Сега слънцето го заслепяваше и едва не го блъснаха странично, докато излизаше от паркинга. Агресията на пътя нарастваше, колите вече не се точеха толкова бавно, че един опитен шофьор от Изтока с лекота да криволичи между тях.
– Мама сигурно е щастлива, че Джоуна е тук – рече Денис.
– Не е тук.
Тя се обърна рязко.
– Не го ли доведе?
– Разболя се.
– Не е истина! Не си го довел!
Като че ли дори и за миг не ѝ беше минало през ума, че брат ѝ може и да не лъже.
– Вкъщи сме петима – заяви той. – Доколкото знам, ти си сама. Не е толкова лесно, когато човек носи няколко отговорности.
– Просто съжалявам, че разпали надеждите на мама.
– Не е моя вината, че тя е избрала да живее в бъдещето.
– Прав си – призна Денис. – Вината не е твоя. Просто ми се иска да не беше ставало така.
– Като стана дума за мама, искам да ти кажа нещо много странно. Но първо ми обещай, че ще си мълчиш.