– Какво странно нещо?
– Обещай ми, че ще пазиш тайна.
Денис обеща, Гари дръпна ципа на вътрешния джоб на якето си и ѝ показа пакетчето, което Беа Мейснър му беше дала предишния ден. Сега онази сцена му се струваше направо нереална, все едно я беше сънувал: ягуарът на Чък Мейснър на улицата боботеше и изригваше като кит зимен пушек от ауспуха, Беа Мейснър стоеше на изтривалката с надпис „Welcome“ в бродираното си зелено манто, ровейки в чантата си да извади омачкано и омърляно пакетче, Гари остави опакованата бутилка с шампанско вътре и прие контрабандната доставка. „Това е за майка ти – рече Беа. – Но ѝ предай, че Клаус каза да внимава много. Изобщо не искаше да ми го даде, човек бързо се пристрастявал към него. Затова ѝ нося толкова малко. Тя искаше за шест месеца, но Клаус ми даде само за един. Предай ѝ да провери нещата и да говори пак с лекаря си. Даже, Гари, може би е по-добре да не ѝ го даваш, преди да се посъветва с лекаря. Както и да е, приятно прекарване на празника – клаксонът на ягуара се обади – и предай най-добрите ни пожелания на всички.“
Гари преразказа случилото се на Денис и тя отвори пакетчето. Беа беше свила фунийка от откъсната от някакво немско списание страница и след това я беше запечатила с тиксо. От външната страна се виждаше очилата немска крава, рекламираща ултрапастьоризирано мляко. Вътре имаше трийсет златисти хапчета.
– Боже мой! – Денис избухна в смях. – „Мексикански А“!
– Не съм го чувал.
– Клубна дрога. Много популярна сред студентите.
– И Беа Мейснър я носи на мама.
– Мама знае ли, че е у теб?
– Още не. Какво му е действието на това?
Денис бръкна с тютюнджийските си пръсти и поднесе едно хапче към устата му.
– Пробвай.
Гари рязко завъртя глава. Сестра му като че ли също беше на някакви хапчета, нещо, по-силно от никотин. Изглеждаше страшно щастлива или страшно нещастна, или някаква опасна комбинация от двете. Носеше сребърни пръстени на три от пръстите и на палеца.
– Пробвала ли си го? – попита той.
– Не, аз си падам само по алкохола.
Тя затвори пакетчето и Гари го прибра.
– Искам да съм сигурен, че ще ме подкрепиш за това – каза той. – Съгласна ли си, че мама не би трябвало да получава наркотици от Беа Мейснър?
– Не, не съм. Тя е голям човек и може да прави каквото си иска. А и не мисля, че е честно да ѝ прибереш хапчетата, без да ѝ кажеш. Ако ти не ѝ кажеш, аз ще го направя.
– Извинявай, ама ми обеща да мълчиш!
Денис се замисли. Наръсеният с луга банкет прелиташе край тях.
– Добре, обещах – призна тя. – Но защо се опитваш да управляваш живота ѝ?
– Сама ще видиш, че положението е извън контрол. Ще се убедиш, че е крайно време някой да се намеси и да вкара нещата в релси.
Сестра му не възрази. Сложи си слънчеви очила и се загледа в кулите на Хоспитъл Сити на яркия южен хоризонт. Гари се беше надявал, че тя ще го подкрепи веднага. Вече имаше един „алтернативен“ роднина и не му трябваше друг. Яд го беше, че хората могат с такова нехайство да обръщат гръб на света на общоприетите очаквания; това намаляваше задоволството му от дома, работата и семейството; за него това беше едностранна промяна – в негов ущърб – на правилата на живота. И най-вече се ядосваше, задето поредният предател, преминал на страната на „алтернативните“, беше не някой непознат ексцентрик от чуждо семейство или чужда класа, а собствената му елегантна и талантлива сестра, която едва този септември беше покорила върха по общоприетите норми, за което приятелите му можеха да прочетат в „Ню Йорк Таймс“. А сега тя беше напуснала работата си, носеше четири пръстена и крещящо пухено яке, вонеше на цигари...
Извади алуминиевия стол от багажника и я последва в къщата. Сравни посрещането ѝ от Инид с посрещането, което беше получил предишния ден. Отбеляза продължителността на прегръдката, липсата на критика още в първия момент, усмивките.
– Мислех си, че може да срещнете Чип на летището и да се приберете тримата заедно! – извика Инид.
– Този сценарий е невероятен по най-малко осем причини – заяви Гари.
– Обещал е, че ще е тук днес, така ли? – попита изненадано Денис.
– Днес следобед – потвърди майка ѝ. – Най-късно утре.
– Днес, утре, следващият април – измърмори Гари. – Все тая.
– Каза, че в Литва има някакви размирици – допълни Инид.
Денис отиде да потърси Алфред, а Гари донесе сутрешния „Хроникъл“ от мазето. В раздела за международни новини, набутан между две дълги статии („Нови грижи за животните – лакират ноктите на кучетата“ и „Офталмолозите прибират прекалено високи заплати – лекарите отричат, специалистите в оптиките потвърждават“) откри каренце за Литва: „...Вълнения след оспорваните парламентарни избори и опита за покушение срещу президента Виткунас... три четвърти от страната без електричество... враждуващи бойни групи по улиците на Вилнюс... летището...“.