– Възможно е – отвърна Чип.
– Така или иначе, мислех, че бих могла да поговоря с теб за това. Като цяло се справям чудесно, предвид ситуацията, но би било хубаво да имам приятел до себе си.
– Как е Чад? – попита Чип.
– Той е сладур. Става за не повече от три уикенда. – Мелиса вдигна крак от дивана и опря обутото в чорап стъпало в бедрото на Чип. – Едва ли има други двама, които да са толкова несъвместими в дългосрочен план от него и мен.
Чип усещаше през джинсите си нарочното свиване на пръстите на крака ѝ. Беше приклещен към бюрото и за да избяга, трябваше да хване глезена ѝ и да го върне обратно на облегалката на дивана. Розовото ѝ стъпало веднага го сграбчи за китката и го придърпа. Страшно игриво, само че вратата беше отворена, лампата светеше, щорите бяха вдигнати, а в коридора имаше някой.
– Правилникът – измърмори той и се дръпна. – Има правила.
Мелиса се извъртя, стана и се приближи.
– Тези правила са глупави – заяви тя. – Ако някой ти харесва...
Чип отстъпи към вратата. В другия край на коридора, до канцеларията на факултета, дребна жена с индиански черти и синя униформа дърпаше прахосмукачка.
– Има основателни причини за тях – рече той.
– Значи, сега дори не мога да те прегърна?
– Категорично.
– Това е глупаво. – Мелиса нахлузи обувките си и застана до него на прага. Целуна го по бузата близо до ухото. – Доскоро.
Наблюдаваше я как се отдалечава по коридора с танцова стъпка. Чу трясването на вратата към аварийното стълбище. Внимателно обмисли всяка своя дума и си писа отличен за правилно поведение. Но когато се върна на „Тилтън Ледж“, където беше изгоряла и последната улична лампа, самотата го погълна. За да изличи чувствения спомен от целувката на Мелиса и живото ѝ топло краче, се обади на стар приятел от колежа в Ню Йорк и се уговори да се видят на обяд на другия ден. Извади Cent Ans de Cinéma Erotique от шкафа, където го беше прибрал след потапянето в мивката заради подобни крайни случаи. Касетата не беше съвсем повредена, само че образът беше на снежинки и по време на първата гореща сцена с похотлива камериерка в хотелска стая снежинките се увеличиха, превърнаха се в бяла пелена и екранът угасна. Видеото изхълца задавено. „Въздух, имам нужда от въздух“, като че ли казваше то. Лентата се беше навила някъде из вътрешностите на апарата. Чип внимателно извади касетата и няколко педи раздърпана лента, но след това вътре нещо се счупи и видеото изплю парченце пластмаса. Добре, случваха се и такива неща. Само дето пътешествието до Шотландия беше финансово Ватерло и той не можеше да си позволи ново видео.
А и Ню Йорк в студената дъждовна неделя не му донесе разтухата, от която се нуждаеше. Тротоарите в Долен Манхатън бяха нацвъкани с квадратни метални стикери, които в магазините поставяха върху стоките против кражба. Стикерите като че ли бяха залепени за плочките с най-здравото лепило на света и след като Чип си напазарува вносни сирена (правеше го при всяко идване в Ню Йорк, за да е сигурен, че е постигнал поне едно нещо, преди да се върне в Кънектикът; при все това изпитваше някаква тъга да купува все същото младо грюйер и „Форм д’Амбер“ от все същия магазин – напомняше му за цялостния провал на консумеризма като средство за постигане на човешкото щастие) и обядва с приятеля си от колежа (който неотдавна се беше отказал от преподавателското си място по антропология и се беше хванал на работа на Силициевата алея8 като маркетинг психолог и който сега посъветва Чип да се събуди и да последва примера му), той се върна в колата и откри, че и двата пакета със сирена са защитени със същите стикери против кражба и че парченце от един такъв стикер е полепнало за лявата му подметка.