А в същото време братята ѝ правеха всичко по силите си, за да се окажат заети в този момент. Чип беше избягал в Източна Европа, а Гари се беше предал под властта на Каролин. В интерес на истината, Гари наистина „поемаше отговорност“ за родителите си, но неговата представа за отговорност беше да заплашва и дава нареждания. Товарът да изслушва Инид и Алфред, да бъде търпелива и състрадателна, падаше единствено върху раменете на дъщерята. Денис вече виждаше, че ще е единственото дете на коледната вечеря в Сейнт Джуд, единственото дете, дежурно през следващите седмици, месеци и години. Родителите ѝ бяха достатъчно добре възпитани, за да не изрекат на глас молбата си да дойде да живее при тях, но тя знаеше, че точно това желаеха. Веднага щом записа баща си във втория етап от изпитанията на „Коректол“ и предложи да го приеме в дома си, Инид едностранно беше прекратила враждебните си действия. Оттогава нито веднъж не беше отворила дума за развратната си приятелка Норма Грийн. Нито веднъж не беше попитала Денис защо е „напуснала“ работата си в „Генератора“. Майката имаше проблеми, дъщерята беше предложила помощта си и Инид вече не можеше да си позволи лукса да намира кусури. А сега беше дошъл мигът – според историята, която Денис си разказваше за самата себе си, – главният готвач да се накълца на парчета и да нахрани с тях гладните си родители.
Поради липсата на по-добра история, тя едва не повярва в тази. Единственият недостатък бе, че не се разпознаваше в нея.
Сложеше ли си бяла риза и стар сив костюм, алено червило и черна шапка с черна мрежеста воалетка като на Джаки Кенеди, се познаваше – да, ето това беше тя. Облечеше ли бял потник и широки мъжки джинси и си опънеше косата здраво, за да я върже на опашка – да, това също беше тя. Нагласеше ли се със сребърни бижута, тюркоазени очни сенки, тъмносин като устни на удавник лак на ноктите, ослепително розов джемпър и оранжеви кецове, виждаше, че е жива, и затаяваше дъх от опиянението на живота.
Замина за Ню Йорк да се снима за „Фуд Ченъл“ и за да посети един от онези клубове за хора като нея, които са започнали да съзират истината за себе си и искат да натрупат повече опит. Отседна при Джулия Вре в разкошния апартамент на „Хъдсън Стрийт“. Джулия сподели, че събирайки данни за бракоразводния процес, открила, че Гитанас Мизевичюс е платил за апартамента със средства на литовската държава.
– Адвокатът на Гитанас твърди, че това е „дребен пропуск“ – обясни Джулия, – но на мен не ми се вярва.
– Това означава ли, че ще ти го вземат?
– Не, по-скоро нараства вероятността да остане за мен, без да се налага да плащам нищо. Но все пак се чувствам толкова ужасно! Апартаментът ми всъщност би трябвало да принадлежи на народа на Литва!
Температурата в стаята за гости в апартамента на Джулия беше към трийсет градуса. Тя даде на Денис дебела около педя завивка и я попита дали иска и одеяло.
– Благодаря, струва ми се достатъчно – отвърна Денис.
Домакинята извади бархетни чаршафи и четири възглавници с бархетни калъфки. Попита как я кара Чип във Вилнюс.
– Май с Гитанас са станали първи приятели.
– Не ми се мисли какво си говорят за мен – пророни щастливо Джулия.
Денис отвърна, че според нея Чип и Гитанас напълно избягват тази тема.
Приятелката ѝ се намръщи.
– Защо да не искат да говорят за мен?
– Е, нали им би шута и на двамата.
– Биха могли да си говорят колко ме мразят!
– Не смятам, че някой би могъл да те мрази.
– Да си призная, страхувах се, че ти ще ме намразиш, задето скъсах с Чип.
– Не, това не е моя работа.
Джулия видимо се отпусна и довери, че излиза с един адвокат, симпатичен, но плешив, с когото я запознала Ейдън Прокуро.
– С него се чувствам в безопасност – рече тя. – Толкова е уверен в ресторантите. И има страшно много работа, така че не ме преследва постоянно за ъъъ... внимание.
– Колкото по-малко ми разказваш за теб и Чип – увери я Денис, – толкова по-добре.
След това Джулия я попита дали си има някого и това беше удобен момент Денис да си признае за Робин Пасафаро, само че ѝ беше много трудно да го направи. Не искаше да смути приятелката си, не искаше да чуе как гласът ѝ изтънява и омеква състрадателно. Предпочиташе познатата простота на компанията на Джулия и затова отвърна: