– Защо – попита тя, – защо го правим на въпрос точно днес?
– Защото Гари си тръгва утре и искам да види дали душът ще върши работа за баща ти.
– А какъв беше проблемът с ваната?
– Не може да излезе от нея. И едвам се справя със стълбите.
Денис затвори очи, но това още повече влоши синхронизацията с реалността. Отвори ги пак.
– А, и освен това – продължи майка ѝ, – още не си му помогнала с упражненията, както обеща!
– Аха. Ей сега.
– Веднага, преди да се е изкъпал! Чакай, ще ти донеса листчето от доктор Хеджпет.
Инид закуцука надолу по стълбите, а Денис извиси глас:
– Тате?
Никакъв отговор.
Инид изкачи половината стъпала и подаде през парапета виолетово картонче („ПОДВИЖНОСТТА Е БОГАТСТВО“), на което нарисувани като от дете клечести човечета илюстрираха седем упражнения за раздвижване.
– Покажи му как се правят – каза тя. – Мен не ме търпи, но теб ще те слуша. Доктор Хеджпет всеки път пита дали баща ти ги прави. Много е важно да ги научи. А ти си легнала да спиш!
Денис взе картончето и влезе в голямата спалня, където Алфред стоеше на прага на дрешника гол от кръста надолу.
– О, тате, извинявай – смотолеви тя и отстъпи.
– Какво?
– Нали ти обещах за упражненията.
– Вече съм се съблякъл.
– Сложи си някоя пижама. И без това е по-хубаво да си с по-широки дрехи.
Трябваха ѝ пет минути, за да го успокои и да го накара да се отпусне по гръб на леглото по вълнена риза и долнище на пижама; и тогава истината най-сетне излезе на бял свят.
Първото упражнение беше Алфред да хване дясното коляно и да го придърпа към гърдите си, а след това да повтори същото и с лявото. Денис насочи непослушните му ръце към дясното коляно и макар да установи, че баща ѝ е много по-схванат, отколкото тя предполагаше, той успя, с нейна помощ, да свие бедро на деветдесет градуса.
– А сега с лявото коляно – подкани го тя.
Алфред обхвана отново дясното си коляно и го придърпа към гърдите си.
– Браво – каза тя. – Пробвай с лявото.
Той лежеше, дишаше тежко и не помръдваше. Гледаше уплашено, все едно си беше спомнил нещо ужасно.
– Тате? Пробвай с лявото коляно.
Докосна лявото му коляно, но той не реагира. В очите му се четеше отчаяна молба за яснота и инструкции. Премести ръцете му върху лявото коляно и те веднага паднаха. Може би лявата му страна беше по-схваната? Отново сложи ръцете му върху коляното и му помогна да го повдигне.
Не, лявата му страна беше дори по-раздвижена.
– Хайде, опитай сам.
Той ѝ се усмихна уплашено.
– Какво да опитам?
– Сложи ръце на лявото коляно и го придърпай.
– Денис, хайде да приключваме.
– Като се раздвижиш, ще се почувстваш много по-добре – каза тя. – Просто повтори същото упражнение. Сложи ръце на лявото коляно и го повдигни.
Усмихна му се, но усмивката ѝ срещна единствено объркване. Алфред задържа погледа ѝ.
– Кое е ляво?
Денис докосна лявото му коляно.
– Ето това.
– И какво трябва да направя?
– Хвани го и го придърпай към гърдите си.
Очите му тревожно обикаляха по тавана, съзираха там неприятни предзнаменования.
– Тате, съсредоточи се.
– Няма смисъл.
– Добре. – Тя си пое дълбоко дъх. – Добре, да оставим това и да пробваме следващото упражнение. Съгласен ли си?
Той се взираше в нея така, сякаш тя, единствената му надежда, изведнъж се превръщаше пред очите му в кошмарен образ с вампирски зъби и антенки.
– За това упражнение – продължи Денис, като се мъчеше да не обръща внимание на изражението му, – премяташ десния крак върху левия и след това се опитваш да отпуснеш и двата си крака надясно, доколкото можеш. На мен упражнението ми харесва, тъй като разтяга мускулите на бедрата. Много е приятно.
Обясни му го още два пъти и след това го подкани да вдигне десния си крак.
Той повдигна и двата на няколко сантиметра над матрака.
– Само десния крак – сгълча го тя нежно. – И коленете трябва да са присвити.
– Денис! – Гласът му беше изтънял от напрежение. – Няма смисъл!
– Ето така.
Натисна стъпалата му, за да свие коленете. Повдигна десния крак, като го държеше за прасеца, и го преметна върху лявото коляно. В първия момент баща ѝ се подчиняваше, но после изведнъж се стегна здраво.
– Денис!
– Отпусни се, тате.
Вече беше осъзнала, че той няма да дойде във Филаделфия. Но сега от него полъхна тропическа влага, остра миризма на пълна капитулация. Памучната тъкан на пижамата на бедрото беше гореща и влажна в ръката ѝ, цялото му тяло трепереше.