– Това е пълна катастрофа за Виткунас – заяви Гитанас. – Заради мобилизацията съвсем заприлича на съветски апаратчик. Войници по улиците и режим на тока: това в никакъв случай няма да пробуди симпатии към правителството у народа.
– Стрелят ли по хора? – попита Чип.
– Не, това е само демонстрация на сила. Трагедията се превръща във фарс.
Към полунощ, на един остър завой край Лаздия, последният по-голям град преди полската граница, фордът се размина с конвой от три джипа, пътуващи в обратната посока. Йонас ускори по разбития път и каза нещо на Гитанас на литовски. Тук ледниковите морени бяха голи, необрасли с дървета. Лесно можеше да се види как два от джиповете обърнаха и се впуснаха след форда. И също така тези в джиповете можеха да видят как Йонас завива рязко наляво по чакълест път и натиска педала на газта покрай побеляло замръзнало езеро.
– Ще ги изпреварим – рече уверено Гитанас приблизително две секунди преди Йонас да изгуби управлението на един остър завой и фордът да изскочи от пътя.
„Катастрофирахме!“ – помисли си Чип, докато колата летеше във въздуха. Съжали за хубавата тяга, ниските центрове на гравитация и плавното ускорение, към които сега изведнъж изпита гореща привързаност. Разполагаше с миг-два за спокоен размисъл и стискане на зъби, а след това всичко се сля в удар връз удар, стържене и трясък. Фордът изпробва различни вертикални позиции – на деветдесет градуса, на двеста и седемдесет, на триста и шейсет, на сто и осемдесет – и накрая се спря на лявата си страна с угаснал двигател, но все още запалени фарове.
Бедрата и гърдите на Чип бяха натъртени от колана. Иначе беше цял, същото важеше и за Йонас и Аидарис.
Гитанас беше помлян от разлетелия се в купето багаж. Брадичката и челото му кървяха. Той извика нещо на Йонас, навярно му заповядваше да изключи фаровете, само че закъсня. От пътя зад тях се чу рев на внезапно превключване на предавки. Преследващите ги джипове спряха на завоя и от тях изскочиха униформени със скиорски маски.
– Полицаи със скиорски маски – измърмори Чип. – Не намирам нищо обнадеждаващо в това.
Фордът беше паднал в замръзнало блато. Десетина „полицаи“ го заобиколиха под кръстосаните фарове на двата джипа и заповядаха всички да излязат. Чип бутна вратата над главата си, чувстваше се като онзи палячо, изскачащ на пружинка от дървена кутия, който имаше в детството си.
Йонас и Аидарис останаха без оръжията си. Товарът на форда беше методично изваден на заснежените и заледени полегнали тръстики, които покриваха земята. Един полицай притисна дулото на автомата си към бузата на Чип и излая заповед от една дума, която Гитанас преведе така:
– Приканва те да свалиш дрехите си.
Смъртта, този далечен задморски роднина, този вмирисан изгнаник, изведнъж се появи пред него. Чип се изплаши от оръжието. Ръцете му трепереха, не го слушаха; впрегна цялата си воля, за да ги накара да се заемат с разкопчаването на циповете и копчетата. Очевидно го бяха избрали за това унижение заради качествените му кожени дрехи. Никой не прояви интерес към червеното рокерско яке на Гитанас и джинсовото на Йонас. „Полицаите“ със скиорски маски се събраха край Чип, опипваха хубавата материя на панталоните и якето. Издухвайки бели облачета през кръглите дупки за устите (лишените от контекста на лицата устни изглеждаха зловещо), те пробваха гъвкавостта на подметката на левия му ботуш.
Разнесе се вик – от ботуша беше изпаднала пачка американска валута. Дулото на оръжието отново опря в бузата на Чип. Студени пръсти измъкнаха големия плик с пари изпод ризата. „Полицаите“ прегледаха и портфейла му, но не докоснаха литасите и кредитните карти. Искаха само долари.
Гитанас забрави за раните на главата си и понечи да възрази пред „полицейския“ капитан. Последвалият спор, в който двамата постоянно сочеха Чип и на няколко пъти споменаха „долари“ и „американец“, приключи бързо, капитанът насочи пистолета си в окървавеното чело на Гитанас и той вдигна ръце, признаваше силата на този аргумент.
През това време сфинктерът на Чип се беше разширил почти до етапа на безусловна капитулация. На него обаче му се струваше страшно важно да се сдържи и затова, застанал по чорапи и бельо в снега, притискаше с всички сили бузите на задника си с треперещите си длани. Притискаше здраво, удържаше буквално с ръцете си връхлитащите го спазми. Не му пукаше колко нелепо изглежда отстрани.