– Същият прекрасен Джим! – заяви Джаки.
Следващия четвъртък Чип покани Мелиса на вечеря и я люби на червения си шезлонг. Беше си го харесал преди време, когато импулсивното хвърляне на осемстотин долара в магазина за стари мебели не беше чак толкова самоубийствен акт за финансовото му състояние. Облегалката на шезлонга беше склонена в еротична подкана, подплатените меки рамене бяха отметнати назад, гръбнакът извит като на котка; тапицерията по гърдите и корема като че ли напираше да пръсне обшитите копчета. Чип прекъсна подготвителното натискане, за да угаси лампата в кухнята, а след това мина през тоалетната. Когато се върна във всекидневната, Мелиса се беше изпънала на шезлонга само по долната част на карирания си полиестерен костюм. В сумрака можеше да мине за мъж с едри обезкосмени гърди. Чип, който предпочиташе хомосексуалната теория пред хомосексуалната практика, не харесваше костюма и предпочиташе тя да се беше облякла другояче. Дори и след като свали панталоните, по тялото ѝ остана някакво полово объркване, както и силна миризма, бичът на синтетичните материи. Но от гащите ѝ, които за негово облекчение бяха фини и полупрозрачни – ясно полово разграничени, – надничаше мила симпатична катеричка, мърдащо, влажно, необвързано с нищо друго топло животинче. Едва не му дойде в повече. Не беше спал и два часа предишните две нощи, главата му беше замаяна от виното, а стомахът му беше подут от газове (не помнеше защо беше решил да сготви боб за вечеря; вероятно нямаше разумно обяснение), тревожеше се, че не е заключил входната врата, че някъде в щорите има пролука, че някой съсед може да мине, да натисне бравата и да отвори, или пък да надникне през прозореца и да види как Чип нарушава раздел І, ІІ и VІ на правилника, в чието написване сам беше участвал. Като цяло за него това беше нощ на притеснения и трудно съсредоточаване, тук-там накъсвана от мигове на взривна наслада, но поне като че ли за Мелиса беше вълнуваща и романтична. Усмивката до ушите не слизаше от лицето ѝ.
След втора, изключително стресираща, тайна среща на „Тилтън Ледж“, Чип предложи двамата с Мелиса да напуснат кампуса за едноседмичната ваканция за Деня на благодарността и да наемат вила на Кейп Код, където да не се чувстват постоянно следени и обсъждани; докато потегляха през рядко използвания източен портал на Д. под прикритието на мрака, Мелиса пък предложи да спрат в Мидълтаун и да си купят наркотици от някакъв неин приятел от гимназията, който сега бил в университета „Уеслиън“. Чип я изчака пред внушителната зелена сграда на „Уеслиън“, барабанейки по волана на нисана, барабанеше толкова силно, че чак пръстите го заболяха, но така отвличаше мислите си от това, което вършеше. Беше оставил купчина курсови и изпитни работи за проверка и все още не беше отишъл да посети Джим Левитън в реанимацията. Фактът, че Джим беше изгубил говора си и сега безпомощно мърдаше челюсти и устни, напразно опитвайки се да изрече членоразделно някоя дума – а и според колеги, които му бяха ходили на свиждане, изглеждал обзет от гняв, – още повече намаляваше желанието на Чип да отиде да го види. В момента беше превключил на режим на пълно избягване на всичко, което би могло да предизвика някаква емоция у него. Продължи да барабани по волана, докато пръстите му не изтръпнаха и не го заболяха, и Мелиса не излезе от зелената сграда. Донесе аромат на пушек и попарени от слана цветя, уханието на есенна любовна афера. Пъхна в ръката на Чип златиста капсула, на която се четеше нещо като старото лого на „Мидланд Пасифик Рейлроуд“, само че без надписа.
– Ето, вземи – рече тя, затваряйки вратата.
– Какво е това? Екстази?
– Не. „Мексикански А“.
Чип се почувства културно изостанал. До неотдавна нямаше наркотици, за които да не е чувал.
– И какво прави?
– Всичко и нищо – отвърна тя и също глътна една капсула. – Ще видиш.
– Колко пари да ти дам?
– Няма нужда.
Първоначално наркотикът като че ли наистина нямаше никакво въздействие. Но в индустриалните покрайнини на Норуич, на два-три часа път от Кейп Код, той спря трип-хопа, който Мелиса беше пуснала по радиото, и каза:
– Трябва да спрем и да се чукаме.
Тя се засмя.
– О, така ли?
– Може да отбия тук – предложи той.
Мелиса отново се изкикоти.
– Не, нека наемем стая.
Спряха в мотел, който явно беше загубил лиценза си от „Комфорт Ин“ и сега се казваше „Комфорт Вали Лодж“. Нощната администраторка беше дебела и компютърът ѝ беше развален. Попълни на ръка данните на Чип, дишайки тежко, все едно и тя самата беше сполетяна от срив в системата. Чип прегърна Мелиса през корема и вече понечваше да пъхне пръсти в панталоните ѝ, когато изведнъж се сети, че не е много редно да бърка в гащите на жена на публично място и това може да му навлече проблеми. По същите чисто рационални причини обузда подтика да извади члена си и да го размаха пред пухтящата потна служителка. Но въпреки това беше убеден, че администраторката би проявила интерес към него.