– А ти какви ги вършиш? – попита Гари.
– Помагах на един приятел в Литва да обира западните инвеститори.
– Боже господи, Чип! Защо се забъркваш в такива истории?
Колкото и чужд и непознат да му се струваше този свят, надменните поучения на Гари все така безотказно вбесяваха Чип.
– Строго погледнато – заяви той, – изпитвам по-големи симпатии към Литва, отколкото към американските инвеститори.
– Правиш се на болшевик, а? – Гари закопча сака си. – Добре, както решиш. Но не ми се обаждай, когато те арестуват.
– И през ум не би ми минало.
– Закуската е готова! – изпя от стълбищната площадка Инид.
Масата беше застлана с празнична покривка. В средата беше поставен венец от бял и червен имел, шишарки, червени свещи и сребърни камбанки. Денис носеше храната – тексаски грейпфрут, бъркани яйца, бекон, щолен и домашно приготвен хляб.
Снегът навън усилваше ярката прерийна светлина.
По навик Гари седна сам от едната страна на масата. От другата се наредиха Денис, Инид, Чип и Алфред.
– Честита, честита, честита Коледа! – пожела Инид, поглеждайки в очите едно след друго децата си.
Алфред вече беше започнал да се храни.
Гари хвърли поглед към часовника си и също грабна приборите.
Чип не помнеше да е пил по-вкусно кафе у дома.
Денис го попита как се е прибрал. Той ѝ разказа, като изпусна въоръжения грабеж.
Инид намръщено следеше всяко движение на най-големия си син.
– Не бързай толкова! – скара му се тя. – Нали тръгваш чак в единайсет.
– Всъщност казах единайсет без петнайсет – поправи я Гари. – Вече минава десет и половина, а трябва да обсъдим някои неща.
– Най-сетне всички сме заедно – каза Инид. – Нека се насладим на мига.
Гари остави вилицата си.
– Аз съм тук от понеделник, майко, и чакам всички да се съберем. Денис е тук от вторник сутринта. Не съм виновен, че Чип е бил толкова зает да мами американските инвеститори, че не можа да дойде навреме.
– Току-що обясних защо закъснях – обади се Чип. – Не ме ли чу?
– Може би е трябвало да тръгнеш малко по-рано.
– Как така да „мами“ инвеститорите? – попита Инид. – Нали се занимаваше с компютри, Чип?
– Ще ти обясня после, мамо.
– Не – възрази Гари, – обясни ѝ сега.
– Гари! – обади се Денис.
– Съжалявам! – Гари хвърли салфетката си, все едно беше ръкавица. – Писна ми! Край на чакането. Искам отговори сега!
– Занимавах се с компютри – каза Чип. – Но Гари е прав, строго погледнато, целта беше да се измамят американски инвеститори.
– Не одобрявам! Категорично не одобрявам! – заяви Инид.
– Знам – кимна той. – Всъщност е малко по-сложно, отколкото ви се струва, и...
– Кое му е сложното на спазването на законите?
– Стига, Гари! – въздъхна Денис. – Коледа е.
– Ти пък си крадла – завъртя се към нея брат ѝ.
– Какво?
– Не се прави на света вода ненапита! Промъкнала си се в чужда стая и си отмъкнала...
– Извинявай – прекъсна го разгорещено Денис, – аз просто върнах на собственика това, което ти беше откраднал...
– Глупости, глупости, глупости!
– О, не желая да ви слушам! – извика жално Инид. – Навръх Коледа!
– Не, майко, никъде няма да ходиш – спря я Гари. – Оставаме тук и ще проведем разговора си сега.
Алфред се усмихна заговорнически на Чип и посочи останалите.
– Виждаш ли с какво трябва да се примирявам?
Чип се помъчи да изобрази на лицето си разбиране и съчувствие.
– Чип, колко ще останеш тук? – попита Гари.
– Три дни.
– Денис, ти си тръгваш...
– В неделя, Гари. Заминавам си в неделя.
– И тогава какво ще стане в понеделник, мамо? Как ще се справяш сама от понеделник нататък?
– Ще мисля за това в понеделник.
Алфред, все така усмихнат, попита Чип за какво говори Гари.
– Не знам, татко.
– Наистина ли смяташ, че ще дойдете във Филаделфия? – продължи Гари. – Вярваш ли, че „Коректол“ ще оправи всичко като с вълшебна пръчица?
– Не, Гари, не вярвам – отвърна Инид.
Той обаче като че ли не я чу.
– Тате, ехо, би ли ми направил една услуга? Сложи си дясната ръка на лявото рамо.
– Гари, стига! – обади се Денис.
Алфред се приведе към Чип и доверително попита:
– Какво иска?
– Иска да сложиш дясната си ръка на лявото рамо.
– Това са пълни глупости.
– Татко? – настоя Гари. – Хайде, дясната ръка, лявото рамо.
– Престани! – извика сестра му.
– Хайде, тате. Дясната ръка, лявото рамо. Можеш ли? Ще ни покажеш ли как изпълняваш простички указания? Хайде! Дясна ръка. Ляво рамо.