Замъчи се с гладкия пластмасов каиш. Едно време гледаше на препятствията философски, но това време беше отминало. Пръстите му се гънеха като тревички, не искаха да се подпъхнат под колана. Гънеха се като презрели банани. Стремежът му да ги подпъхне под колана беше толкова очевидно обречен – коланът разполагаше със смазващите преимущества на здравина и якост, – че не след дълго усилията му се превърнаха в демонстрация на инат, гняв и безсилие. Заби нокти в колана, след това рязко разпери ръце, дланите му се удариха в подлакътниците на пленилия го стол, болезнено рикошираха насам-натам, беше толкова страшно ядосан...
– Татко, татко, хей, успокой се!
– Хвани я онази гад! Хвани я!
– Татко, хей, аз съм, Чип.
Да, гласът беше познат. Огледа внимателно Чип, за да се увери, че това наистина е детето му, копелетата и преди се бяха опитвали да го излъжат. Да, ако заговорилият го беше някой друг, а не Чип, не биваше да му се доверява. Щеше да е твърде рисковано. Но в Чипър имаше нещо, което гадовете не можеха да докарат. Само като го погледнеш, и виждаш, че той никога не би те излъгал. В Чипър имаше някаква благост, която никой не би могъл да имитира.
Да, това беше Чипър, сигурен беше. Задиша по-спокойно и някакво подобие на усмивка се появи сред другите, войнстващи черти на лицето му.
– Е! – рече той.
Чип придърпа стол и му подаде чаша студена вода. Той осъзна, че е жаден. Изсмука водата със сламката и върна чашата на сина си.
– Къде е майка ти?
Чип остави чашата на пода.
– Настинала е. Казах ѝ да си остане в леглото.
– Къде живее сега тя?
– Вкъщи. Където си беше преди два дни.
Чип вече му беше обяснил защо се налага да бъде тук и докато виждаше лицето и чуваше гласа му, обяснението звучеше разумно, но изчезнеше ли Чип, то губеше смисъл.
Черната дебелана кръжеше край тях и ги гледаше злобно.
– Това е залата за физиотерапия – рече Чип. – На осмия етаж на „Сейнт Люк“. Където мама си оперира крака, помниш ли?
– Тази жена е голяма гад!
– Не, това е физиотерапевтката. Тя се опитва да ти помогне.
– Не, погледни я. Не я ли виждаш каква е? Не я ли виждаш?
– Тя е физиотерапевтка, тате.
– Какво? Каква е?
От една страна, той вярваше на интелигентността и увереността на умния си син. От друга, черната гад го гледаше злобно, за да му подскаже, че при първа възможност пак ще го подложи на мъченията си; държанието ѝ беше заплашително, това беше ясно като бял ден. Не можеше да примири това противоречие: вярата му, че Чип е абсолютно прав, и убеждението му, че тази гадина в никакъв случай не е лекар.
Противоречието водеше към бездънна пропаст. Той надникна в дълбините ѝ, устата му зейна. Нещо топло се стичаше по брадичката му.
А сега някое копеле протягаше ръка към него. Понечи да удари атакуващата ръка и в същия миг осъзна, че тя беше на Чип.
– Спокойно, тате. Исках само да избърша брадичката ти.
– О, боже!
– Искаш ли да останеш тук още малко, или да те върна в стаята ти?
– Както прецениш.
Тази удобна фраза идваше готова на езика му.
– В такъв случай, хайде да се връщаме. – Чип посегна зад облегалката и дръпна нещо. Явно столът имаше някакъв сложен механизъм от колелца и ръчки.
– Пробвай се да откачиш колана.
– Ще те върна в стаята и там ще можеш да походиш.
Чип забута количката през двора, прекосиха коридора и влязоха в килията му. Още не можеше да свикне с луксозното обзавеждане тук. Като в първокласен хотел, като се изключеха преградите на леглата, стойките за системи и радиоапаратите – инструментите за контрол над затворниците.
Чип го спря до прозореца, излезе с пластмасова чаша и след малко се върна заедно с красиво момиче с бяла манта.
– Господин Ламбърт? – рече тя. Беше красива като Денис, но по-дребна, с къдрава черна коса и очила с тънки рамки. – Аз съм доктор Шулман. Може би си спомняте, запознахме се вчера.
– Е!
Той се усмихна широко. Помнеше свят, в който имаше такива момичета, красиви миньончета с грейнали очи и високи чела, свят, изпълнен с надежда.
Тя го докосна по главата и се наведе, все едно възнамеряваше да го целуне. Изкара му ангелите. Той едва не посегна да я удари.
– Не исках да ви изплаша. Исках само да погледна очите. Имате ли нещо против?
Обърна се към Чип за подкрепа, но той зяпаше момичето.