Повали Мелиса на предназначения за захвърляне на фасове мокет в стая 23, без дори да затвори вратата.
– Така е много по-добре! – заяви Мелиса и ритна вратата. Свали панталоните си и изцвили доволно: – Много по-добре!
До края на почивните дни Чип изобщо не се облече. Само веднъж преметна през кръста си пешкир, за да отвори на доставчика на пица, но пешкирът се свлече, преди момчето да му е обърнало гръб.
– Здравей, мамо, аз съм – говореше Мелиса по мобилния си телефон, докато легналият зад нея Чип проникваше в нея. Тя не остави телефона и продължи да мънка окуражително, изразявайки синовната си подкрепа: – Аха... Аха... Да, разбира се, разбира се... Да, това е прекалено, мамо... Да, права си, наистина е прекалено... Разбира се... Разбира се... Аха... Това наистина е прекалено! – звънко извика тя, когато Чип я натисна здраво, за да навлезе с още един сладък сантиметър по-навътре, преди да се изпразни.
В понеделник и вторник той ѝ диктува дълги абзаци за курсовата ѝ работа за Карол Гилиган, която ядосаната на Вендла О’Фалън Мелиса отказваше да напише сама. Едва ли не фотографската му памет за аргументите на Гилиган, майсторското му владеене на теорията го възбудиха до такава степен, че се заигра да разрошва косата на Мелиса с щръкналия си член. Прокара главичката му по клавиатурата на компютъра, по екрана от течен кристал остана лигава следа.
– Скъпи – скара му се тя, – не се изпразвай на компютъра ми.
Бучкаше бузите и ушите ѝ, пъхаше го под мишниците ѝ, накрая я приклещи и я облада на прага на банята, а през цялото време Мелиса го обсипваше с ярката си червена усмивка.
Всяка вечер, четири дни подред, тя изваждаше от чантата си по две нови златисти капсули. В четвъртък Чип я заведе на кино, като след края на филма се спотаиха в салона и останаха да гледат още един. Върнаха се в „Комфорт Вали Лодж“, хапнаха палачинки и Мелиса се обади на майка си, и говори с нея толкова дълго, че Чип заспа, без да дочака поредното хапче.
В Деня на благодарността се събуди в сивкавия здрач на старото си недрогирано Аз. В първия момент, докато лежеше и слушаше нарядко преминаващите в празничния ден автомобили, не можа да се досети какво не е наред. Нещо в спящото до него тяло го смущаваше. Поколеба се дали да не се обърне и да зарови лице в гърба на Мелиса, но подозираше, че на нея ѝ е писнало от него. Не можеше да повярва, че тя приемаше спокойно постоянните му попълзновения, постоянното ръчкане, бутане и опипване. Че не се чувства като неодушевено парче месо, безскрупулно използвано от него.
Само за броени секунди, подобно на залята от паническа вълна на продажби борса, той се срина под тежестта на срама и притеснението. Не можеше да остане в леглото нито миг повече. Обу си боксерките, грабна несесера на Мелиса и се заключи в банята.
Проблемът му се състоеше в изгарящото го желание да не беше правил това, което беше сторил. А тялото му, на химическо ниво, инстинктивно се досещаше какво да предприеме, за да заличи това изгарящо желание. Трябваше да глътне ново хапче.
Претърси несесера внимателно. Не му беше минавало през ума, че е възможно да изпадне в зависимост от наркотик, който не ти носи усещане за блаженство и от който дори не беше изпитвал нужда, когато го вземаше последния, петия път. Свали капачката на червилото на Мелиса, извади от тънката розова опаковка двата тампона, бръкна с фиба в бурканчето с лосион. Нищо.
Върна несесера в стаята, която сега беше напълно огряна от слънцето, и прошепна името на Мелиса. Не получи отговор, коленичи и претършува пътната ѝ чанта. Опипа празните чашки на сутиените. Стисна навитите на топка чорапи. Бръкна във вътрешните джобове и различните отделения на сака. Това ново, по-друго насилие над Мелиса беше физически болезнено за него. На оранжевата светлина на срама имаше чувството, че се гаври с вътрешните ѝ органи. Все едно беше хирург, който жестоко сграбчва младите ѝ бели дробове, осквернява бъбреците, пъха пръст в съвършения ѝ нежен панкреас. Сладките малки чорапки, мисълта за още по-малките чорапки от недалечното ѝ детство, образът на изпълнената с очаквания умна и романтична второкурсничка, която приготвя багажа си за пътешествие с уважавания преподавател – всяка чувствена асоциация подклаждаше срама му, всеки образ му напомняше за грубата просташка комедия на това, което бе сторил на Мелиса. Грухтящото изпразване и омазване. Запъхтяното клатене и плякане.