– Моя бивша студентка.
– Да, бивша студентка.
– Отношенията ни са приятелски. Водил съм я на вечеря. Прекарахме известно време заедно в началото на ваканцията за Деня на благодарността. Тя е много добра студентка.
– Помагал ли си на Мелиса да напише курсова работа за Вендла О’Фалън миналата седмица?
– Обсъдихме темата на курсовата работа. Някои неща не ѝ бяха ясни и аз ѝ помогнах да вникне в тях.
– Връзката ви сексуална ли беше?
– Не.
– Чип, мисля, че ще е най-добре да те отстраня от работа, докато не се съберем на съвет да разгледаме случая. Да, точно така ще направя. Ще насроча съвета за следващата седмица, а през това време не е зле да си намериш адвокат и да говориш с представителя си в профсъюза. Освен това настоявам да не правиш опити да се свържеш с Мелиса Пакет.
– Тя в какво ме обвинява? Че съм написал курсовата ѝ работа?
– Мелиса е предала курсова работа, която не е подготвила сама, и с това е нарушила етичния кодекс на колежа. Грози я отстраняване за един семестър, макар че, доколкото разбираме, са налице и смекчаващи вината обстоятелства. Като например твоите крайно неуместни сексуални отношения с нея.
– Тя ли го твърди?
– Лично аз бих те посъветвала да напуснеш, Чип.
– Тя ли го твърди?
– Нямаш друг избор.
Топящият се сняг барабанеше по верандата. Той запали цигара от газовия котлон, смукна две болезнени дръпвания и притисна огънчето към дланта си. Простена през стиснати зъби, отвори камерата и залепи ръка към хладното ѝ дъно, постоя за миг така, усещаше уханието на опърлена плът. След това с кубче лед в шепата отиде до телефона и набра познатия код и познатия номер.
Докато телефонът в Сейнт Джуд звънеше, той натисна с крак вестник „Таймс“ в кофата за боклук, натика го навътре, за да не се вижда.
– О, Чип – извика Инид, – той вече си легна!
– Не го събуждай. Предай му само, че...
Инид обаче захвърли слушалката и закрещя: „Ал! Ал!“, гласът ѝ постепенно заглъхваше, докато тя се отдалечаваше по стълбите към спалнята. Чип чу как извика: „Чип е!“, след което прещрака вторият апарат на горния етаж. Инид нареждаше на Алфред:
– И недей само да го поздравиш и веднага да затвориш. Поговори си малко с него.
Шумолене при прехвърлянето на слушалката.
– Да?
– Здрасти, тате, честит рожден ден.
– Да – повтори Алфред със същия безизразен тон.
– Извинявай, че се обаждам толкова късно.
– Не бях заспал.
– Страхувах се, че ще те събудя.
– Да.
– Ами, честит седемдесет и пети рожден ден.
– Да.
Чип се надяваше, че Инид бърза обратно към кухнята с всички сили, въпреки болката в тазобедрената става, за да го спаси.
– Сигурно си изморен, вече е късно – каза той. – Не е нужно да говорим.
– Благодаря ти, че се обади.
Инид отново беше на линия.
– Тъкмо доизмивам чиниите – съобщи тя. – Имахме празненство! Ал, разкажи на Чип за празненството! Аз ще затворя.
Слушалката тракна.
– Имало е празненство – рече Чип.
– Да. Рутови бяха тук за вечеря и играхме бридж.
– Имаше ли торта?
– Майка ти я направи.
Цигарата беше прогорила дупка в тялото му, през която можеха да проникнат болезнени вредители, а жизненоважни елементи също тъй болезнено да избягат навън. Разтопеният лед капеше през пръстите му.
– Как мина бриджът?
– Паднаха ми се ужасни карти, както винаги.
– Не е честно точно на рождения ти ден.
– Предполагам, че събираш сили за следващия семестър.
– Да, така е. Не, всъщност не. Мисля да не преподавам този семестър.
– Какво? Не те чух.
Чип повиши глас.
– Казах, че мисля да не преподавам този семестър. Възнамерявам да прекъсна и да се посветя на писането.
– Доколкото си спомням, скоро ти предстои назначаване на постоянно място, нали?
– Да, през април.
– Струва ми се, че ако човек се надява на постоянно място, е по-добре да остане да преподава.
– Така е.
– Видят ли, че полагаш усилия, няма как да не ти предложат постоянен договор.
– Да, така е – кимна Чип. – Но освен това трябва да съм подготвен и за възможността да не ме назначат. А и получих ъъъ... Получих много привлекателно предложение от една холивудска продуцентка. Една приятелка на Денис от колежа, която сега прави филми. С потенциал за големи приходи.
– Никой не би уволнил един съвестен служител – заяви Алфред.
– Само че при подбора играят роля и чисто политически фактори. Трябва да имам някаква алтернатива.
– Както решиш – отвърна Алфред. – Моят опит показва, че в повечето случаи е най-добре да си избереш един план и да се придържаш към него. Ако не успееш, винаги можеш да пробваш нещо друго. Трудил си се с години, за да стигнеш дотук. Един семестър усилна работа няма да ти навреди.