Предвид отрицателната реакция на Джулия към сценария му, поне засега американската икономика беше в безопасност.
Откри работещ монетен телефон в „Сидър Тавърн“. Като че ли бяха минали години от предишната вечер, когато беше обърнал две питиета тук. Набра офиса на Ейдън Прокуро и затвори веднага щом се включи телефонният секретар, само че апаратът пак глътна монетата. От „Справки“ му дадоха домашния телефон на Дъг О’Браян и Дъг вдигна, обясни, че сменя памперс, и едва след няколко минути Чип успя да го попита дали Ейдън е прочела сценария.
– Феноменален! Наистина феноменален сценарий! – увери го Дъг. – Мисля, че го взе със себе си, когато излезе.
– А къде отиде?
– Чип, не мога да ти кажа. Знаеш го.
– Въпросът не търпи отлагане.
Моля, пуснете още осемдесет цента за следващите две минути...
– Боже господи, уличен телефон! – възкликна Дъг. – От уличен телефон ли се обаждаш?
Чип пъхна последните си две монети.
– Трябва да си взема сценария, преди да го е прочела. Искам да направя няколко поправки...
– За циците ли става дума? Ейдън спомена, че Джулия имала проблем с многото цици. На твое място, не бих се тревожил за това. Циците никога не са в повече. Просто на Джулия ѝ се насъбра много тази седмица.
Моля, пуснете още трийсет цента...
– ...бих заложил... – говореше Дъг.
...за следващите две минути.
– ...най-близкото до ума място...
В противен случай разговорът ще бъде прекъснат.
– Дъг? – извика Чип. – Дъг? Не те разбрах!
Съжаляваме...
– Да, тук съм. Казах, че бих заложил...
„Довиждане“ – заяви строгият глас и телефонът замлъкна, монетите издрънчаха в утробата му. Табелката на апарата беше в цветовете на Бейби Белс14, но надписът гласеше: „Орфик Телеком, 3 минути за 25 цента, всяка допълнителна минута 40 цента“.
14 След съдебен процес с обвинения в злоупотреба с монополно положение, през 1984 г. Американската телефонна и телеграфна компания се разделя на седем независими оператора, известни като Бейби Белс. – Б. пр.
Най-близкото до ума място, където можеше да потърси Ейдън, беше офисът ѝ в Трайбека. Чип се спря на бара, чудеше се дали новата изрусена барманка с вид на мажоретка го помни от предишната вечер и дали ще приеме шофьорската му книжка за залог срещу една двайсетачка назаем. Заедно с двама други клиенти тя гледаше футболен мач, нитанските лъвове15 гостуваха някъде, на мътния телевизионен екран сивкави фигури се боричкаха на разкалян терен. А до ръката на Чип, на не повече от петнайсет сантиметра, лежаха няколко банкноти по един долар. Просто бяха захвърлени там. Мина му през ума, че една извършена тихомълком трансакция (да прибере парите в джоба, никога повече да не стъпи тук, по-късно да изпрати по пощата сумата на жената, без да разкрива самоличността си) ще е по-безопасна, отколкото да моли за заем: може би това щеше да е трансгресивният акт, който щеше да спаси разума му. Смачка банкнотите на топка и се приближи към барманката, която отблизо му се видя още по-красива, само че вниманието ѝ беше все така приковано към боричкащите се окаляни кръглоглави мъже, той се обърна и излезе.
15 Прозвище на отбора на Пенсилванския университет. – Б. пр.
На задната седалка на едно такси, гледайки как мокрите магазини отлитат край него, Чип лапна бонбон. Ако не успееше да си върне Джулия, беше готов на всичко, за да прави секс с барманката. Която също изглеждаше на трийсет и девет. Искаше да сграбчи в шепите си пепелявата ѝ коса. Най-вероятно тя живееше в ремонтирано жилище на „Източна Пета“, сигурно пиеше бира преди лягане и спеше с овехтели потници и с шорти – той си представяше уморената ѝ поза, скромната халка на пъпа, путката ѝ като стара бейзболна ръкавица, пръстите на краката ѝ лакирани в най-обикновено просто червено. Искаше да усети как краката ѝ се преплитат на кръста му, искаше да чуе историята на четирийсетте ѝ години. Чудеше се дали наистина пее рок парчета по сватби и празненства за бар-мицва.