Алфред също обичаше сватбите. За него те бяха единственото празненство с основателна причина. Под тяхната омая той разрешаваше покупки (нова рокля за Инид, нов костюм за самия него, първокласен комплект от десет чинии с купа за салата от тиково дърво за подарък), върху които иначе би наложил вето като неразумни.
Инид с нетърпение очакваше деня – след като Денис порасне и завърши колеж, – в който ще организира една изключително елегантна сватба (макар и не в „Дийпмайър“, уви, защото единствено Ламбъртови от по-заможните си приятели не можеха да си позволят астрономическите цени в „Дийпмайър“) за дъщеря си и някой висок, широкоплещест, може би от скандинавски произход, млад мъж, чиято русолява коса ще поправи недостатъка на твърде тъмната и твърда къдрава коса на Денис, наследство от Инид, но който иначе напълно ще ѝ подхожда във всяко едно отношение. Затова и на Инид едва не ѝ се пръсна сърцето, когато една октомврийска нощ, няма и три седмици след като Чък Мейснър направи за дъщеря си Синди най-разкошния прием в историята на „Дийпмайър“ – всички мъже със смокинги, с фонтан от шампанско и хеликоптер на моравата, с духов октет, свирещ фанфари, – Денис се обади у дома и съобщи, че тя и шефът ѝ са отишли в Атлантик Сити и са подписали в гражданското. Инид, която се славеше със здрав стомах (никога, ама никога не ѝ прилошаваше), се принуди да връчи телефона на Алфред, изтича в тоалетната, коленичи и задиша дълбоко.
През пролетта двамата с Алфред бяха обядвали в шумния филаделфийски ресторант, където Денис обезобразяваше ръцете и прахосваше младостта си. След обяда, който беше доста вкусен, но тежък, дъщеря им настоя да ги запознае с майстор-готвача, от когото се учеше и при когото работеше. Въпросният майстор-готвач, Емил Берже, беше нисък, навъсен евреин на средна възраст от Монреал, чиято представа за работно облекло явно се свеждаше до стара бяла тениска (като обикновен готвач, а не майстор-готвач, помисли си Инид, нямаше престилка, нито шапка), а подходът му към бръсненето беше всъщност да го пропусне. Инид не би го харесала и щеше да го облее с презрение, дори и да не се беше досетила – от това, как Денис попиваше всяка негова дума, – че той упражнява силно и вредно влияние над дъщеря ѝ.