– Рачешките рулца бяха толкова тежки! – обвини го тя в кухнята. – Една хапка от тях ми беше напълно достатъчна, не можах да хапна нищо друго!
В отговор на което, вместо да се извини и да си посипе главата с пепел, както би сторил всеки възпитан жител на Сейнт Джуд, Емил се съгласи, че да, едно „леко“ рачешко рулце би било прекрасно нещо, стига да може да се постигне и вкусът да е добър, но въпросът е, госпожо Ламбърт, как да го постигнем? А? Как да направим рачешкото месо „леко“? Денис жадно следеше тази размяна на реплики, все едно я записваше или искаше да я запамети наизуст. Пред ресторанта, преди дъщеря ѝ да се върне към четиринайсетчасовата си смяна, Инид се погрижи да отбележи:
– Той е толкова нисък! Типичен евреин!
Гласът ѝ не беше толкова овладян, колкото ѝ се искаше, прозвуча пискливо и изтънено, а вглъбеният израз на Денис и огорчено свитите ѝ устни ясно показваха, че Инид е наранила дъщеря си. Но пък думите ѝ бяха самата истина. И нито веднъж, нито за миг не ѝ беше минало през ума, че Денис – която колкото и да беше незряла и романтична, колкото и непрактичен да беше изборът ѝ на професия, все пак току-що беше навършила двайсет и три, имаше красиво лице и хубава фигура и целият ѝ живот беше пред нея, – би тръгнала с човек като Емил. А какво точно да прави една млада жена с физическата си привлекателност, докато чака да настъпят годините на зрелостта, след като сега момичетата вече не се омъжваха толкова млади, Инид не можеше да каже. В общи линии тя вярваше в излизането на групички по три-четири или повече, или, с други думи, вярваше в празненствата! Единственото, в което беше категорично убедена, принципът, който прегръщаше все по-страстно, колкото повече го осмиваха медиите и забавните предавания, беше, че сексът преди сватбата е недопустим.
И при все това, в онази октомврийска нощ, докато стоеше на колене в тоалетната, в главата ѝ се роди еретичната мисъл, че все пак може би не е трябвало да набляга толкова много на важността на брака в майчинските си поучения. Мина ѝ през ума, че прибързаното действие на Денис може дори да е предизвикано, макар и в някаква нищожно малка част, от желанието на дъщерята да постъпи правилно и да зарадва майка си. Като паднала в тоалетната чиния четка за зъби, като умряла буболечка в салатата, като захвърлен на масата в трапезарията пълен памперс пред Инид се възправяше следният противен парадокс: може би щеше да е по-добре Денис да беше стигнала докрай и да извърши прелюбодеяние, по-добре да се опетни с моментна егоистична наслада, по-добре да изгуби невинността, която всеки почтен млад мъж имаше правото да очаква от бъдещата си съпруга, отколкото да се омъжи за Емил. Макар че, първо на първо, Денис изобщо не би трябвало да проявява интерес към мъж като Емил! Същият проблем Инид имаше и с Чип, и дори с Гари: децата ѝ не ѝ подхождаха. Не искаха това, което искаха тя и всичките ѝ приятелки, и техните деца. Нейните деца жадуваха за коренно, срамно различни неща.
Отбелязвайки разсеяно, че постелката в тоалетната е позацапана и ще трябва да я смени преди празниците, Инид слушаше как Алфред предлага на Денис два самолетни билета. Изненада я привидното спокойствие, с което той прие новината, че единствената му дъщеря е взела най-важното решение в живота си, без да се допита до него. Но след като Алфред затвори телефона, тя излезе от банята и той отбеляза простичко, че животът е пълен с изненади, на нея ѝ направи впечатление колко странно треперят ръцете му. Треморът беше едновременно по-вял и по-силен от онзи, който понякога го завладяваше, когато прекалеше с кафето. И през следващата седмица, докато Инид се мъчеше да се измъкне по най-достойния начин от унизителното положение, в което Денис я беше поставила, като 1) се обади на най-добрите си приятелки и с възторжен тон обяви, че Денис скоро ще се омъжва! За много порядъчен канадец, да, но иска на церемонията да присъстват само най-близките, така че ще представи съпруга си по Коледа, когато всички са добре дошли у дома (нито една от приятелките на Инид не повярва на възторга ѝ, но всички се възхитиха на опитите ѝ да прикрие страданията си; някои дори проявиха достатъчно чувствителност да не питат къде се е писала Денис за подаръци), и 2) поръча, без съгласието на Денис, двеста релефни картички не само за да изглежда сватбата по-общоприета, но също така и за да пораздруса дървото на подаръците, надявайки се да получи поне някакво обезщетение за дузините салатени купи от тиково дърво, които тя и Алфред бяха подарили през последните двайсет години; през тази и през следващите дълги седмици Инид постоянно зърваше новия тремор на Алфред и когато най-сетне го склони да отиде на лекар, и беше препратен при доктор Хеджпет, и му поставиха диагноза паркинсон, някъде дълбоко под повърхността на съзнанието си тя продължи да свързва болестта с новината на Денис, а оттам и да обвинява дъщеря си за последвалия рязък срив в качеството на живота си, макар че доктор Хеджпет беше подчертал, че паркинсон е телесно заболяване и се развива постепенно. До идването на празниците доктор Хеджпет ги беше снабдил с разяснителни брошури и дипляни, чиито мрачни цветове като в лекарски кабинет, зловещи графики и страшни медицински снимки предвещаваха мрачно, зловещо и страшно бъдеще, и Инид беше почти напълно убедена, че Денис и Емил са опропастили живота ѝ. Само че беше получила строги нареждания от Алфред да приветства Емил с добре дошъл в семейството и затова на партито в чест на младоженците тя закичи на лицето си усмивка и възторжено приемаше искрените благопожелания на стари семейни приятели, които обичаха Денис и я смятаха за много мила (тъй като Инид я беше възпитала да бъде любезна с по-възрастните) (а какво беше бракът ѝ, ако не пример за прекомерна любезност към един по-възрастен?), макар че по-скоро предпочиташе съболезнования. Усилията, които положи да демонстрира приповдигнато добро настроение, да се подчини на Алфред и да приеме възстаричкия си зет сърдечно, без да каже нито една дума за религията му, само разпалваха гнева и срама, които изпитваше и пет години по-късно, когато Денис и Емил се разведоха и Инид трябваше да съобщи и тази новина на всичките си приятелки. След като беше придала толкова голямо значение на този брак, след като толкова се беше мъчила да го приеме, Инид смяташе, че Денис можеше поне да се постарае да остане женена.