Макар и да гледаше каталога наобратно, Гари виждаше, че цените на оборудването – лъскави алуминиеви кутии с цветни екрани – са три- и четирицифрени.
– Това е новото ми хоби – оповести Кейлеб. – Искам да сложа система за наблюдение някъде. Мама каза, че може да използвам кухнята, ако си съгласен.
– Искаш да сложиш система за наблюдение в кухнята като хоби?
– Да!
Гари поклати глава. Като малък беше имал много хобита и след това дълго страда, че момчетата му като че ли нямат свои. Накрая Кейлеб беше стигнал до извода, че ако използва думата „хоби“, Гари ще позволи разходи, които иначе би забранил. Така Кейлеб си беше избрал за хоби фотографията и Каролин му купи фотоапарат с телеобектив с по-добри възможности от този на Гари и дигитален фотоапарат. След това хоби му станаха компютрите и Каролин му купи лаптоп и ноутбук. Но сега синът му беше почти на дванайсет и Гари неведнъж му беше сърбал попарата. Заставаше нащрек, когато чуеше „хоби“. Беше изтръгнал обещание от Каролин да не купува на Кейлеб нови играчки, преди първо да се консултира с него.
– Наблюдението не е хоби – заяви той.
– Защо да не е, тате? Мама го предложи. Каза, че може да започна от кухнята.
Мисълта: „В кухнята е барчето с алкохола!“, навярно беше поредният симптом за депресия.
– Нека първо говоря с майка ти, става ли?
– Но магазинът е отворен до шест – възрази Кейлеб.
– Може да почакаш няколко дни. Нали?
– Цял следобед чакам. Обеща, че ще поговорим, а сега вече почти се е стъмнило.
Щом почти се беше стъмнило, Гари имаше пълното право да си сипе едно питие. Барът с алкохола беше в кухнята. Той направи крачка натам.
– Какво точно ти трябва?
– Само камера, микрофон и дистанционно управление. – Кейлеб му връчи каталога. – Виж, дори не искам от скъпите. Ето тази система е само шестстотин и петдесет. Мама каза, че е съгласна.
Гари все по-често имаше чувството, че семейството му иска да забрави нещо неприятно, нещо, което само той упорства да помни, нещо, за което е достатъчно само да кимне, да се съгласи, и то ще потъне в забвение. Това чувство също беше симптом.
– Кейлеб – рече той, – струва ми се, че бързо ще ти омръзне. Скъпо е, а няма да задържи задълго вниманието ти.
– Не! Не! – извика трепетно синът му. – Страшно ми е интересно! Това е хоби, тате!
– Само че другите неща, които ти купихме, бързо ти омръзнаха. За тях също твърдеше, че са ти „страшно интересни“.
– Това е друго – заумолява го Кейлеб. – Този път наистина, ама наистина ми е интересно.
Явно, момчето беше готово да похарчи целия си запас от обезценена словесна валута, за да си осигури съгласието на баща си.
– Разбираш ли какво ти говоря? – попита Гари. – Виждаш ли модела? Тези неща ти изглеждат по един начин, преди да ги купиш, и съвсем различно след това. Придобиеш ли ги, чувствата ти се сменят. Осъзнаваш ли го?
Кейлеб отвори уста, но преди да избълва нови молби или увещания, лицето му грейна хитро.
– Май да – измърмори той с лицемерно смирение. – Да, май го осъзнавам.
– В такъв случай смяташ ли, че с новата ти играчка резултатът ще е същият?
Кейлеб се постара всячески да покаже, че обмисля въпроса много сериозно.
– Мисля, че този път е различно – заяви накрая.
– Добре тогава. Но искам да запомниш нашия разговор. Не желая това да е поредната скъпа играчка, с която ще се забавляваш седмица-две и след това ще я захвърлиш. Скоро ще бъдеш юноша и трябва да започнеш да гледаш в по-дългосрочен...
– Гари, не е честно! – обади се разгорещено Каролин.
Изскочи от спалнята, куцукайки и извъртяна на една страна, тъй като притискаше към кръста си пакета с успокояващо желе.
– Здравей, Каролин. Не знаех, че ни слушаш.
– Кейлеб не захвърля нещата си!
– Да, не ги захвърлям – потвърди Кейлеб.
– Разбери – продължи тя, – че в новото му хоби ще се използва всичко. Затова идеята му е гениална. Измислил е начин да свърже всичките си уреди в един...
– Добре, радвам се да го чуя.
– Проявил е креативност, а ти го караш да се чувства виновен.
Веднъж Гари се беше зачудил на глас дали даването на толкова много играчки на Кейлеб не възпрепятства развитието на въображението му и Каролин едва не го обвини, че очерня сина им. Една от любимите ѝ книги за възпитанието на децата беше „Технологичното въображение: на какво днешните деца трябва да научат родителите си“, в която Нанси Клеймор, доктор на науките, противопоставяше „старата парадигма“ – за талантливото дете като изолиран от обществото гений, на новата „интернет парадигма“ – за талантливото дете като творчески свързан консуматор, и твърдеше, че електронните играчки не след дълго ще са толкова евтини и разпространени, че детето ще проявява въображението си не с рисунки с цветни моливи и със съчиняването на измислици, а в обединяването и използването на новите технологии – идея, която за Гари беше колкото убедителна, толкова и потискаща. Когато беше колкото Кейлеб, неговото хоби беше да прави модели от дървени бъркалки за кафе.