Но след вечеря, докато двамата с Джоуна пълнеха миялната, отгоре долетя женски смях и Гари реши, че Каролин постъпва много лошо с него. Изкушаваше се да се качи и да разтури веселбата. Само че замайването от джина вече заглъхваше и отново се обаждаше предишният тревожен звън. Тревожен звън, свързан с „Аксон“.
Чудеше се защо малка компания, чиито разработки уж все още бяха на експериментален етап, си прави труда да предлага пари на баща му.
Фактът, че писмото до Алфред беше изпратено от „Браг Нътър и Спей“, кантора, която работеше главно с инвестиционни банки, говореше за внимателна подготовка, подсказваща за сериозно предприятие.
– Не искаш ли да се качиш при братята си? – попита той Джоуна. – Там май е доста забавно.
– Не, благодаря – отвърна Джоуна. – Предпочитам да започна следващата книга от „Хрониките на Нарния“ и мислех да сляза в мазето на по-тихо. Ще дойдеш ли с мен?
Старата стая за игра в мазето – все така уютна, все така изолирана от влагата, с дебел килим на пода и с дървена ламперия по стените, – беше сполетяна от некрозата на разхвърляността, която рано или късно убива всяко обитаемо пространство: тонколони, кашони, омалели принадлежности за ски и за плаж, натрупани на камари. Играчките на Арон и Кейлеб бяха набутани в пет големи коша и десетина по-малки. Никой освен Джоуна не им обръщаше внимание и сред това богатство дори и той, когато слезеше сам или с някое приятелче, проявяваше най-вече археологически подход. Можеше да отдели цял следобед на един-единствен голям кош, търпеливо сортираше частите, количките и къщичките по размер и производител (играчките, които си нямаха другарче, ги хвърляше зад дивана), но рядко стигаше до дъното, преди да дойдат да вземат приятелчето му или пък Гари и Каролин да го извикат за вечеря, и на тръгване погребваше обратно всичко, което беше извадил; така играчките, чието изобилие би трябвало да представлява седмото небе за едно седемгодишно момче, като цяло си стояха недокоснати, поредният урок по анхедония за Гари, на който да се мъчи да не обръща внимание.
Джоуна се настани да чете, а Гари включи „стария“ лаптоп на Кейлеб и пусна браузъра. Написа „Аксон“ и „Швенксвил“ в търсачката. Излязоха две страници и една от тях беше на корпорация „Аксон“, но когато той щракна върху нея, се оказа, че е „в процес на обновяване“. Другата го отведе до един закътан раздел в сайта на „Уестпортфолио Биофънд“, чийто списък „Заслужаващи следене компании“ представляваше компютърно бунище от некадърни графики и правописни грешки. Информацията за „Аксон“ беше обновявана за последно преди година.
Корпорация „Аксон“, улица „Двайсет и четвърта“, Източна индустриална зона, Швенксвил, Пенсилвания, дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Делауеър, е собственик на правата върху метода за управляем неврохемотаксис „Еберле“. Методът „Еберле“ е под закрилата на патенти 5 101 239, 5 101 599, 5 103 269 и 5 101 996, на които корпорация „Аксон“ е единствен държател. „Аксон“ се занимава с подобряване, разпространение и продажба на метода „Еберле“ на болници и клиники по цял свят, както и с изследвания и с разработка на подобни технологии. Основател и председател на борда на директорите е доктор Ърл Х. Еберле, почетен лектор по приложна невробиология в медицинския университет „Джон Хопкинс“.
Методът за управляем неврохемотаксис „Еберле“, известен още като реверсивна рентгенова химиотерапия, представлява революция в лечението на неподдаващи се на оперативна намеса злокачествени тумори и множество други мозъчни морфологични заболявания.