Методът „Еберле“ използва компютърно управляемо радиочестотно лъчение, посредством което насочва силни карциноциди, мутагени и някои неспецифични токсини към поразените мозъчни тъкани и ги активира локално, без да уврежда околните здрави тъкани.
Към настоящия момент, заради ограниченията в компютърната мощност, за прилагането на метода „Еберле“ е необходимо пациентът да бъде анестезиран и обездвижен в специален „Еберле цилиндър“ за период до трийсет и шест часа, през които прецизното лъчение насочва терапевтично активните частици и техните инертни „носители“ към мястото на заболяването. Очаква се следващото поколение цилиндри „Еберле“ да намали времето на лечение до по-малко от два часа.
Методът „Еберле“ е одобрен от Агенцията по безопасност като „незастрашаваща здравето ефикасна терапия“ през октомври 1996 година. В последвалите години широкото му използване по целия свят, както се посочва в многобройните публикации, изброени по-долу, потвърждават безопасността и ефективността му.
Надеждите на Гари за бързо забогатяване от „Аксон“ бяха попарени от липсата на шумотевица около корпорацията в интернет. Чувствайки лека е-умора, борейки се с леко е-главоболие, той написа в търсачката „Ърл Еберле“. Осемдесет и четирите резултата включваха статии от типа на: „Нова надежда за злокачествените тумори“, „Гигантски скок напред“ и „Новото лечение – дългоочакваното чудо?“. Еберле и сътрудниците му бяха представени и в медицински издания с: „Дистанционна компютърна стимулация на рецептори 14, 16А и 21: практическа демонстрация“, „Четири нискотоксични фероацетатни комплекса, преодоляващи кръвно-мозъчната бариера“, „Радиочестотна инвитро стимулация на колоидни микротубули“ и десетина подобни. Това, което най-силно заинтригува Гари, обаче беше бюлетинът на „Форбс“ отпреди шест месеца, където се казваше:
Някои от тези разработки, като катетъра на Фогарти и очната хирургия на Ласик, са дойни крави за корпорациите, които притежават съответните патенти. Други, със странни наименования като Метод за управляема неврохемотаксия „Еберле“, носят богатство на своите изобретатели по стария начин: парите отиват директно при човека. Методът „Еберле“, който получава официално одобрение през 1996 г., днес е признат за златен стандарт при лечението на голям брой церебрални тумори и заболявания, като носи на своя изобретател, невробиолога Ърл (Кърли) Еберле от „Джон Хопкинс“, около 40 милиона долара годишно от авторски права и други възнаграждения от целия свят.
Четирийсет милиона годишно звучеше много по-добре. Четирийсетте милиона годишно съживиха надеждите на Гари и отново пробудиха гнева му. Ърл Еберле получаваше четирийсет милиона годишно, а на Алфред Ламбърт, също изобретател, но (честно казано) загубеняк по характер – един от кротките, които ще наследят земята, – му предлагаха пет хиляди за усилията. И на всичкото отгоре той възнамеряваше да раздели тези трохи с „Орфик Мидланд“!
– Книгата страшно ми харесва – докладва Джоуна. – Май тази ще се окаже любимата ми книга.
И защо, питаше се Гари, защо бързаш толкова да получиш патента на татко, Кърли? Защо е този натиск? Финансовата интуиция, приятното гъделичкане в слабините му подсказа, че може би все пак в скута му е паднала вътрешна информация. Вътрешна информация от случаен (и следователно напълно законен) източник. Едно крехко парченце месце.
– Все едно са на луксозен круиз – рече Джоуна, – само че всъщност искат да стигнат до края на света. Защото там, на края на света, живее Аслан.
В базата данни на комисията за борсова търговия Гари откри предварителен проспект, така нареченият проспект „зелен хайвер“, за първично публично предлагане на акции на „Аксон“. До събитието, насрочено за 15 декември, оставаха повече от три месеца. Основният инвестиционен посредник на емисията беше „Хеви и Ходап“, една от големите инвестиционни банки. Гари провери ключовите показатели – парични приходи, стойност на емисията, брой акции и – с изтръпнали слабини – натисна бутона „Запиши“.
– Джоуна, девет часът е. Върви да се приготвиш за лягане.
– Ще се радвам и аз да отида на луксозен круиз, тате – отвърна Джоуна, отправяйки се към стълбите, – ако това някога бъде възможно.
Гари отвори нов прозорец и с разтреперани пръсти написа в търсачката „голи блондинки“.
– Затвори вратата, Джоуна.
На екрана се появи гола блондинка. Той кликна върху нея и се показа гол загорял мъж, сниман най-вече в гръб, но и в близък план от коленете до пъпа, който щедро обсипваше голата блондинка с щръкналото си внимание. В тези снимки имаше нещо, което напомняше поточна линия. Голата блондинка беше като суров необработен материал, който голият загорял мъж няма търпение да обработи с инструмента си. Първо се сваля пъстроцветната фабрична опаковка на материала, недотам опитният майстор го побутва да коленичи и намества инструмента в устата му, после материалът се полага по гръб, за да бъде орално калибриран, а след това работникът го премята в поредица от хоризонтални и вертикални пози, мачка го и го свива, когато е необходимо, и енергично го обработва с инструмента си...