– Тате – обади се Джоуна, – баба каза, че може да ми купи две книги, ако са под десет долара, или една за двайсет, разрешаваш ли?
Инид и Джоуна бяха празник на любовта. Инид винаги беше предпочитала по-малките деца пред порасналите, а в семейната екосистема Джоуна беше заел нишата на идеалния внук, който винаги е готов да се покатери в скута ти, не мрази зеленчуците, не си пада много по телевизията и компютърните игри и може хитро да се измъква от въпроси като: „Харесва ли ти в училище?“. В Сейнт Джуд той се къпеше в разкоша на изливащото се единствено върху него внимание на трима възрастни. Обяви, че Сейнт Джуд е най-прекрасното място на света. От задната седалка на олдфолксмобила17 с широко ококорени елфски очи се дивеше на всичко, което Инид му покажеше.
17 Презрително прозвище на марката „Олдсмобил“ (името идва от създателя ѝ Р. Олдс), което означава „кола за стари хора“. – Б. пр.
– Толкова е лесно да се паркира тук!
– Улиците са толкова спокойни!
– Музеят на транспорта е по-хубав от нашите музеи, нали, татко?
– Харесва ми колко е широка тази кола. Мисля, че това е най-хубавата кола, в която някога съм се возил.
– Всички магазини са толкова близо и е толкова лесно да стигнеш до тях!
Вечерта, след като се върнаха от музея и Гари беше ходил на пазар, Инид поднесе свински пържоли и шоколадова торта. Джоуна унесено огребваше сладоледа си, когато тя го попита дали иска да дойде за Коледа в Сейнт Джуд.
– Разбира се! – отвърна Джоуна, примижал от пресита.
– Ще си направим коледни курабии и яйчен пунш и ще ми помогнеш да украсим елхата – каза Инид. – Сигурно ще има сняг и ще можеш да се пързаляш. А и, Джоуна, тук всяка година правят невероятно светлинно шоу в парка Уейндейл, осветяват го целия...
– Мамо, още сме март – намеси се Гари.
– Ще дойдем ли за Коледа? – попита го Джоуна.
– Скоро пак ще дойдем – обеща баща му. – Но за Коледа още не мога да кажа.
– Според мен на Джоуна ще му хареса – обади се Инид.
– Страшно ще ми хареса – потвърди той и загреба лъжица сладолед. – Ще е най-хубавата Коледа в живота ми!
– И за мен – рече Инид.
– Още е март – каза Гари. – През март не говорим за Коледа, нали? Нито пък през юни и август.
– Е – Алфред се надигна от масата, – отивам да си легна.
– Аз гласувам за Коледа да дойдем в Сейнт Джуд – заяви Джоуна.
Вербуването на Джоуна за каузата, използването на малкия като средство за натиск беше подъл номер от страна на Инид, смяташе Гари. След като сложи момчето в леглото, той ѝ каза, че Коледата е най-малката ѝ грижа.
– Татко вече не може да сложи и един ключ за лампа. Покривът тече, при всеки дъжд коминът се олива...
– Обичам тази къща – обади се Инид, която се беше изправила на мивката и търкаше с телче тигана от пържолите. – Баща ти просто трябва да се постарае да пренастрои мисленето си.
– Трябва му шокова терапия или цялостно лечение – отвърна Гари. – Щом искаш цял живот да му слугуваш, това си е твой избор. Щом искаш да живееш в стара къща с много проблеми и да се мъчиш да запазиш всичко така, както ти харесва, добре, няма да се меся. Щом искаш да си хабиш силите, опитвайки се да съвместиш и двете, хубаво, нямам нищо против. Но не искай да правя планове за Коледа през март само за да се чувстваш по-добре.
Инид захлупи тигана от пържолите на плота до препълнената сушилка. Гари знаеше, че трябва да вземе кърпа, но бъркотията от чинии, тави и прибори от празничната вечеря за рождения му ден го уморяваше; подсушаването им му се струваше сизифовска задача, също толкова непосилна, колкото и цялостното потягане на къщата на родителите му. Единственият начин да избегне отчаянието беше изобщо да не се захваща.