3. Спокойно – всичко е в главата ви!
Кърли Еберле се беше появил в летящото в черепа кресло с пластмасов макет на електролитна молекула във всяка ръка.
– Забележително свойство на фероцитратните и фероацетатните гелове е, че при ниски нива на радиостимулация на определени резонансни честоти молекулите могат спонтанно да се полимеризират. Още по-забележително е, че тези полимери се оказват добри проводници на електрически импулси.
Виртуалният Еберле гледаше с благосклонна усмивка как в кървавия анимиран хаос край него се провират устремени вълни. И все едно те бяха първите тонове на менует или рил, всички железни молекули се разделиха по двойки и се подредиха в дълги двойни редици.
– Тези временно проводими микротубули – заяви ученият – позволяват да се мисли за довчера немислимото: пряко дигитално химично взаимодействие в квазиреално време.
– Страхотно – прошепна Денис. – Точно към това се стремеше татко.
– Кое, да му отмъкнат парите под носа ли?
– Да помага на другите – отвърна тя. – Да остави следа след себе си.
Гари можеше да изтъкне, че ако старецът наистина иска да помогне на някого, то може да започне с жена си. Но Денис имаше някаква странна и непоклатима представа за Алфред. Нямаше смисъл да се хваща на кукичката ѝ.
4. Богатите стават по-богати!
– Да, ако има неработещи кътчета на мозъка, те наистина, както гласи поговорката, вършат работа за дявола – обясняваше говорителят. – „Коректол“ обаче не засяга тези нервни пътища, той се намесва само там, където има действие, за да го подсили! Да помогне на богатите да станат по-богати!
В залата се разнесе смях, аплодисменти и подсвирквания. Гари усети как ухиленият ръкопляскащ съсед отляво, онзи с дванайсетте хиляди акции от „Ексон“, го зяпа. Вероятно се чудеше защо не пляска или пък завиждаше на нехайната елегантност на облеклото му.
За Гари ключов елемент в това, да не се чувства черноработник, полагащ робски труд, беше да се облича така, все едно изобщо не му се налага да работи, все едно е аристократ, на когото просто му е приятно да ходи в банката и да помага на другите. Едва ли не noblesse oblige21.
21 Благородството задължава (фр.). – Б. пр.
Днес беше със сиво-зеленикаво спортно копринено сако, строга ленена риза в екрю и черни панталони; мобилният му телефон беше изключен, глух за всяко обаждане. Той наклони стола си назад и се огледа, за да се увери, че е единственият мъж без вратовръзка, само че този път контрастът между него и тълпата не беше толкова ярък, колкото му се искаше. Само преди няколко години залата щеше да е пълна със синьо райе, дебели мафиотски костюми, двуцветни ризи и обувки със снопчета кожени ресни отпред. Но сега, в късните зрели години на дългия разцвет, дори и смотаните селянчета от предградията на Ню Джърси си купуваха ръчно шити италиански костюми и скъпи елегантни очила. Толкова голям беше притокът на пари, че двайсет и шест годишни младоци, които смятаха Андрю Уайт за производител на мебели, а Уинслоу Хомър за анимационен герой, можеха да се обличат като холивудската аристокрация...