– Ал – рече Инид, когато асансьорът рязко спря, – трябва да признаеш, че празненството беше много, много приятно, и Дийн постъпи страшно мило, че ни покани.
Алфред като че ли не я чу.
Пред апартамента на Чип беше подпрян пластмасов чадър, който Чип с облекчение разпозна като собственост на Джулия Вре. Докато изваждаше багажа на родителите си, вратата на апартамента се отвори и се показа самата Джулия.
– О! О! – възкликна тя като че ли притеснено. – Подранихте!
Часовникът на Чип показваше 11,35. Джулия беше облечена в широк лилав шлифер и носеше голяма пазарска чанта на „Дриймуъркс“. Косата ѝ – дълга и с цвета на черен шоколад – беше бухнала от дъжда. С тона на човек, заговарящ мило някое голямо животно, тя поздрави поотделно Алфред и Инид. Двамата се представиха и протегнаха ръце да се здрависат, избутвайки я обратно в апартамента, където Инид я обсипа с въпроси, на които Чип, който внасяше багажа, лесно долавяше подтекста и скрития смисъл.
– В града ли живеете? (Не живеете на съпружески начала със сина ми, нали?) И тук работите, така ли? (Сама ли се издържате? Нали не сте от някое чуждо на нашата черга снобско, богато, източно семейство?) Тук ли сте израснали? (Или идвате от някой щат оттатък Апалачите, където хората са добросърдечни и непресторени, и не са евреи?) О, а семейството ви все още ли е в Охайо? (Нали родителите ви не са се подхлъзнали по тази неморална мода на развода?) Имате ли братя и сестри? (Да не сте някое разглезено единствено дете или католичка с безкрайна рода?)
След като Джулия издържа този предварителен изпит, Инид насочи вниманието си към апартамента. Чип, в пристъп на поредна криза в самочувствието си, беше купил комплект за премахване на петна и с него изкара лекето от сперма върху червения шезлонг, освен това беше изхвърлил стената от коркови тапи, която зидаше в нишата над камината със скорост от половин кашонче мерло и „Пино Гриджио“ седмично, свали от стената в банята снимките на мъжки и женски полови органи в близък план, които бяха най-ценните експонати в колекцията му от произведения на изкуството, и на тяхно място сложи трите дипломи, които Инид отдавна го беше накарала да постави в рамки.
На сутринта реши, че е направил прекалено много отстъпки, и за да се поправи, си облече кожените дрехи за посрещането на летището.
– Тази стая е колкото банята на Дийн Дриблет – заяви Инид. – Нали, Ал?
Алфред завъртя треперещите си длани и заби поглед в тясната им страна.
– Не бях виждала толкова голяма баня.
– Инид, нямаш никакъв такт – сряза я Алфред.
Чип можеше да съобрази, че и тази забележка е лишена от такт, тъй като подсказваше, че баща му е съгласен с майчината му критика към апартамента и възразява единствено срещу изричането ѝ на глас. Само че в момента умът му беше само в едно: в сешоара, който стърчеше от чантата на Джулия. Това беше сешоарът, който държеше в банята му. И всъщност сега тя като че ли се промъкваше към вратата.
– Дийн и Триш имат джакузи, душ-кабина и вана – и трите отделни – продължи Инид. – И две мивки – една за него и една за нея.
– Чип, извинявай – рече Джулия.
Той вдигна ръка, за да я спре.
– Ще обядваме тук, когато дойде Денис – уведоми родителите си. – Съвсем лек обяд. Настанете се удобно.
– Беше ми приятно, че се запознахме – извика Джулия към Инид и Алфред. А на Чип тихо каза: – Денис ще дойде всеки момент. Ще се справиш.
Тя отвори вратата.
– Мамо, тате, извинете ме за секунда.
Чип излезе след нея на площадката и остави вратата да се затвори.
– Изключително неподходящ момент – заяви той. – Ама наистина, изключително, изключително неподходящ.
Джулия поклати глава, косата ѝ се измъкна иззад ушите.
– Радвам се, че за първи път в живота си постъпвам егоистично.
– Това е хубаво. Голяма крачка за теб. – Чип се опита да се усмихне. – А сценарият? Ейдън прочете ли го?