Възползвайки се от това стратегическо преимущество, Каролин беше предприела поредица от гениални тактически ходове. Чертаейки бойните си планове за първите почивни дни след обявяването на войната, той допусна, че Каролин ще се свие в кръгова отбрана както предишния уикенд – ще се вдетинява и ще си играе с Арон и Кейлеб, като ги насъсква да се подиграват на „глупавия стар татко“. Затова в четвъртък вечер той ѝ устрои засада. Предложи на Арон и Кейлеб да отидат да карат колела в Поконос, да тръгнат на зазоряване, за да имат цял ден „по мъжки“, в който Каролин не можеше да участва заради секнатия кръст.
В отговор обаче Каролин ентусиазирано го подкрепи. Призова момчетата да тръгнат и „да си прекарат приятно с баща си“. Странно натърти на тези думи и Арон и Кейлеб като по сигнал заповтаряха: „Страхотно, тате!“. И тогава изведнъж на Гари му просветна. Осъзна защо в понеделник вечерта Арон беше дошъл да му се извини, задето го нарекъл „ужасен“, защо във вторник Кейлеб, за първи път от месеци, го покани да ритат топка и защо в сряда Джоуна му донесе върху коркова подложка второ мартини, приготвено от Каролин. Разбра защо децата му бяха станали послушни и загрижени: Каролин им беше казала, че баща им е болен от клинична депресия. Какъв гениален номер! Нито за миг не се усъмни, че е номер – „загрижеността“ на Каролин беше чиста измама, бойна тактика, начин да избегне Коледата в Сейнт Джуд, тъй като в очите ѝ все така нямаше и следа от топлина и ласка, не мъждукаха искрици.
– Да не си казала на момчетата, че съм в депресия? – попита я Гари в тъмното от отсрещния край на четвъртакровата спалня. – Каролин? Излъгала ли си ги за психическото ми състояние? Затова ли са станали толкова послушни?
– Послушни са, защото искат да ги заведеш в Поконос да карат колела.
– Надушвам нещо гнило в тази работа.
– Знаеш ли, наистина ставаш параноичен.
– Мамка му, мамка му, мамка му!
– Гари, плашиш ме.
– Изкарваш ме луд! Прилагаш ми най-подлия номер на света! Най-гадния!
– Моля те, чуй се само какви ги говориш.
– Отговори ми! Казала ли си им, че съм в депресия? Че съм в труден период?
– А не си ли?
– Отговори ми на въпроса!
Тя обаче не отговори. Не обели нито дума повече, макар че той повтаря въпроса си половин час, като всеки път замълчаваше за миг-два, така че Каролин да има възможност да се обади, но тя мълчеше.
В сутринта на колоездачната обиколка беше толкова смазан от липсата на сън, че единствената му амбиция беше просто да издържи физически. Натовари трите колела в просторния и сигурен форд „Стомпър“ на Каролин, шофира два часа, свали велосипедите и въртя педалите миля след миля по неравните пътеки. Момчетата препускаха далече напред. Когато ги настигнеше, те вече си бяха починали и бяха готови да продължат. Не проявиха никаква инициатива да го заговорят, но си бяха надянали изражения на приятелско очакване, все едно се надяваха Гари да направи някакво признание. Само че на неврохимично ниво положението му беше катастрофално и нямаше какво друго да им каже, освен: „Хайде да изядем сандвичите“ и „Последно изкачване и след това се връщаме“. Привечер натовари обратно колелата във форда, шофира два часа и ги разтовари с нарастващ прилив на анхедония.
Каролин излезе да ги посрещне и заобяснява на по-големите момчета колко са се забавлявали двамата с Джоуна. Обяви, че се е зарибила по „Хрониките на Нарния“. След това цяла вечер тя и Джоуна си говореха за Аслан, Каир Паравел и Рипичийп, за детския форум за Нарния в интернет, който Каролин беше намерила, и за страницата на К. С. Луис, където имало страхотни игри и други невероятни неща, които можело да се поръчат.
– Има компютърна игра „Принц Каспиан“ – обясни Джоуна на Гари. – Нямам търпение да я пробвам.
– Изглежда доста интересна и добре направена – рече Каролин. – Показах на Джоуна как да я поръча.
– Има един гардероб – заобяснява Джоуна. – Като щракнеш с мишката върху него, влизаш в Нарния. И вътре е пълно с готини неща, които можеш да си поръчаш.
Огромно беше облекчението на Гари, когато на следващата сутрин, поклащайки се като разнебитен от бури кораб, стигна до сигурното пристанище на работната седмица. Нямаше друг избор, освен да позакърпи що-годе платната, да следва курса и да не бъде депресиран. Въпреки тежките загуби, той беше убеден в победата. Още при най-първото си скарване с Каролин преди двайсет години, когато седеше сам в апартамента си, гледаше мач на „Филис“ и слушаше как телефонът му звъни през десет минути, през пет, през две, беше разбрал, че в туптящото сърце на Каролин се крие отчаяна несигурност. Оттеглеше ли Гари любовта си, рано или късно тя идваше да потропа на гърдите му с малкото си юмруче и скланяше глава пред волята му.