Само че Каролин не показваше никакви признаци на омекване. Късно нощем, когато Гари от бяс и гняв не можеше да затвори очи, още по-малко да заспи, тя любезно, но твърдо отказваше да поведат спор. Беше категорично непреклонна в отказа си да обсъждат Коледа; заяви, че да слуша Гари да говори за това, било като да гледа алкохолик да си сипва питие.
– Какво искаш от мен? – попита я Гари. – Кажи ми какво искаш да чуеш от мен?
– Искам да поемеш отговорност за психичното си здраве.
– Боже господи, Каролин! Грешен, грешен, грешен отговор!
Междувременно Дискордия, богинята на съпружеския раздор, беше сключила съюз със самолетните компании. В „Инкуайърър“ излезе на цяла страница реклама за изключително атрактивна разпродажба на билети на „Мидланд Еърлайнс“, включително билет за отиване и връщане от Филаделфия до Сейнт Джуд само за 198 долара. Само четири дни в края на декември бяха изключени от промоцията; ако останеха един-единствен ден повече по Коледа, Гари можеше да заведе цялото си семейство до Сейнт Джуд и обратно (без прехвърляния!) за по-малко от хиляда долара. Той помоли агента си да му запази пет билета и всеки ден потвърждаваше заявката. Накрая, в петък сутринта – разпродажбата изтичаше в полунощ – съобщи на Каролин, че ще купи билетите. В съответствие със строгата си политика да не обелва дума за Коледа, Каролин се обърна към Арон и го попита научил ли си е за контролното по испански. В духа на окопната война Гари се обади от кабинета си в „СенТръст“ и потвърди купуването на билетите. След това се свърза с лекаря си и поиска някакво приспивателно, нещо по-силно от хапчетата, които се продаваха без рецепта. Доктор Пиърс обаче веднага отхвърли идеята за приспивателно. Каролин, обясни той, била споменала, че съпругът ѝ може да е в депресия, а приспивателното със сигурност нямало да му помогне за нея. Дали вместо това Гари не искал да намине през кабинета му да поговорят?
След като остави телефона, Гари за миг си позволи да си се представи разведен. Но три бляскави и идеализирани образа на синовете му, над които бяха надвиснали като ято прилепи мрачни опасения за финансовите последствия от развода, бързо прогониха тази мисъл от главата му.
В събота бяха на гости на Дрю и Джейми и той прерови аптечката на приятелите си, надявайки се да намери поне шишенце валиум, но не извади късмет.
Вчера му се обади Денис и настоя – с плашещо строг глас – да обядват заедно. Каза, че била видяла Инид и Алфред в Ню Йорк в събота. Чип и приятелката му се появили за миг и изчезнали.
Лежейки буден снощи, Гари се питаше дали тези номера имаше предвид Каролин, когато обясняваше, че Чип е „достатъчно честен“ да си каже какво може и какво не може да „приеме“.
– Клетките биват генетично препрограмирани да отделят фактор, способстващ растежа на невроните, само при локално активиране! – обяви бодро видеообразът на Ърл Еберле.
Привлекателна млада манекенка с каска „Еберле“ на главата се готвеше да бъде пъхната в апарат, който да обучи мозъка ѝ как да командва краката така, че отново да ходят.
Актриса с измъчен, човеконенавистен и гневен вид придърпваше устни, а на отделен кадър анимация показваше избуяването на дендрити и образуването на нови синаптични връзки в мозъка ѝ. След миг жената успя сама, без помощта на пръстите, да се усмихне, макар и плахо. След още един миг вече се усмихваше ослепително до уши.
„КОРЕКТОЛ“: ТОВА Е БЪДЕЩЕТО!
– Корпорация „Аксон“ е щастливият притежател на пет патента, които защитават тази мощна технология – заяви Ърл Еберле. – Те, наред с още осем, които са в процес на регистрация, представляват непреодолима преграда, гарантираща сигурност за сто и петдесетте милиона долара, които сме вложили в изследвания и разработки. „Аксон“ е световнопризнат лидер в тази област. Отчетите ни за последните шест години показват нарастващи постъпления, а през настоящата очакваме приходите ни да надхвърлят осемдесет милиона долара. Нашите инвеститори могат да бъдат сигурни, че всеки цент и всеки долар, които наберем на 15 декември, ще бъдат вложени в развитието на този чудодеен, може би от историческо значение продукт.
„Коректол“ – това е бъдещето! – заключи Еберле.
– Това е бъдещето! – обади се и гласът зад кадър.
– Това е бъдещето! – припяха в хор красивите студенти със зубърски очила.
– На мен миналото ми харесваше – измърмори Денис и надигна безплатно предоставената половинлитрова бутилка вносна вода.