На Гари му се струваше, че въздухът в Зала Б е крайно недостатъчен за толкова много хора. Може би имаше някакъв проблем с вентилацията. Лампите светнаха и между масите защъкаха безшумни сервитьори с покрити с капаци чинии.
– Сигурно е сьомга – рече Денис. – Не, сигурна съм, че е сьомга.
От меките фотьойли – с каквито обичаха да обзавеждат телевизионните студиа – в дъното на подиума се надигнаха трима души, които по странна асоциация напомниха на Гари за медения му месец в Италия. Двамата с Каролин бяха посетили една катедрала някъде в Тоскана, може би в Сиена, където в музея имаше големи средновековни статуи на светци, навремето издигали се на покрива на катедралата, и всички те бяха с вдигнати ръце като помахващи за поздрав кандидат-президенти и с благочестиви усмивки на непоклатима вяра.
Най-възрастният от благочестивата троица, червенобузест мъж с очила без рамки, протегна ръка, все едно да благослови присъстващите.
– Така! – поде той. – Така! Аз съм Джо Прагър, главният юрисконсулт на „Браг Нътър“. Вляво от мен е Мерили Финч, главен изпълнителен директор на „Аксон“, а вдясно Дафи Андерсън, най-важният мениджър в „Хеви и Ходап“. Надявахме се Кърли да благоволи да се присъедини към нас, но той е страшно зает, в момента дава интервю в Си Ен Ен. Така че позволете ми да отправя няколко предупреждения – отворете си хубаво ушите! – и ще дам думата на Дафи и Мерили.
– Гепи, Келси! Слушам те, бебче, говори – извика съседът на Гари.
– Първо предупреждение – продължи Прагър. – Моля, отбележете си, че резултатите на Кърли са предварителни и неокончателни. Това е само първият етап от изследванията, приятели. Има ли някой, да не ме е чул? Тези най-отзад? – Той проточи врат и заръкомаха към най-далечните маси, където седеше Гари. – Свалям картите: това е първият етап от изследванията. „Аксон“ не разполага и не твърди, че разполага, с разрешение от Агенцията по безопасност за втория етап от изпитанията. А какво идва след втория етап? Трети! А след него? Задълбочен преглед, който може да забави пускането на продукта с още три години. Приятели, чувате ли ме? Става дума за клинични резултати, които са изключително интересни, но неокончателни. Така че, caveat emptor23. Ясен ли съм?
23 Купувачът действа на свой риск (лат.). – Б. пр.
Прагър се мъчеше да не се ухили. Мерили Финч и Дафи Андерсън също хапеха устни, сякаш и те криеха някакви срамни тайни или убеждения.
– Второ предупреждение. Този вдъхновяващ видеоматериал, който изгледахте, не е проспект. Представянето на Дафи, както и представянето на Мерили не са предварително подготвени и, отново повтарям, не могат да бъдат възприемани като проспект...
Появи се сервитьор и поднесе на Гари сьомга върху задушена леща. Денис отказа предястието.
– Няма ли да хапнеш? – прошепна Гари.
Тя поклати глава.
– Хайде, Денис! – Незнайно защо се почувства обиден. – Може да преглътнеш няколко хапки с мен.
Денис го погледна в очите, изражението ѝ беше неразгадаемо.
– Малко ме боли стомахът.
– Ако искаш, да си тръгваме?
– Не, просто няма да ям.
На трийсет и две години, Денис все още беше красива, но дългите часове край готварската печка бяха започнали да превръщат лицето ѝ в порцеланова маска, което все по-силно притесняваше Гари. Все пак тя беше малката му сестричка. Струваше му се, че тя не усеща колко бързо отлитат годините, в които можеше да се омъжи и да има деца. За него кариерата ѝ беше някаква зла магия – попаднала под властта ѝ, Денис работеше по шестнайсет часа на ден и живееше като отшелник. Гари се боеше – смяташе, че като по-голям брат има това право, – че когато тя се събуди от този омагьосан сън, ще е твърде възрастна, за да създаде семейство.
Той бързо изгълта сьомгата си, докато тя отпиваше от вносната вода.
На подиума изпълнителната директорка на „Аксон“, четирийсетина годишна блондинка с интелигентно враждебно излъчване на университетски декан, говореше за странични ефекти.
– С изключение на главоболие и замайване, за които е нормално да се появят, до този момент не сме регистрирали нищо друго. Не забравяйте, че нашата технология се използва от няколко години и не са установени значителни вредни ефекти. – Мерили Финч посочи към залата. – Да, сивият „Армани“?
– Няма ли и разслабително средство със същото име „Коректол“?
– А, да – закима рязко Финч. – Пише се по-различно, но звучи по същия начин. С Кърли обмислихме десетки хиляди наименования, но след това си дадохме сметка, че за болните с алцхаймер и паркинсон, както и за страдащите от тежки депресии името няма никакво значение. Дори и да го наречем „Карцино-Азбесто“, пак ще се тълпят при нас. Голямата идея на Кърли – заради която е готов да преглътне гадните шегички и подигравките – е, че след двайсет години в САЩ няма да остане нито един затвор благодарение именно на нашия метод. Имам предвид, нека бъдем реалисти, че ние живеем в епохата на медицинските открития. Няма никакво съмнение, че ще се появят и конкурентни методи за лечение на паркинсон и алцхаймер. Някои от тях може да бъдат пуснати в масова употреба и преди „Коректол“, така че за повечето мозъчни заболявания нашият продукт ще е просто едно от многото оръжия в арсенала. Несъмнено най-доброто, но все пак едно от многото. От друга страна, когато става дума за обществени заболявания, за мозъка на престъпниците, няма друга възможност на хоризонта. Или „Коректол“, или затворът. Така че името гледа към бъдещето. Предявяваме претенции към цял един нов свят. Забиваме испанското знаме в пясъка.