От една маса в ъгъла, заета от опърпано облечен кротък контингент, навярно мениджъри на малък профсъюзен фонд или пък управляващите даренията в Пен и Темпъл24, се разнесе мърморене. Една жена с телосложението на щъркел се изправи и извика:
24 Прозвища на Пенсилванския университет и университета „Темпъл“. – Б. пр.
– И какво, ще препрограмирате мозъка на престъпниците да се наслаждават на размахването на метлата?
– Да, това е в сферата на постижимото – отвърна Финч. – Възможно е да се направи подобна поправка в съзнанието, друг е въпросът дали тя е най-добрата.
Жената като че ли не можеше да повярва на ушите си.
– Не е най-добрата? Това е етичен кошмар!
– Живеем в свободна страна, инвестирайте в алтернативни източници на енергия – пошегува се Финч, тъй като по-голямата част от присъстващите бяха на нейна страна. – Купете си акции от геотермални извори. Или на доставчици на слънчева енергия, те са евтини и напълно праведни. Следващият, моля? Вие, с розовата риза?
– Не сте с всичкия си! – Възмутената дама отказваше да се предаде. – Ако си мислите, че американският народ...
– Миличка – директорката на „Аксон“ се възползва от преимуществото на забодения на ревера си микрофон и тонколоните, – американският народ гласува в полза на смъртното наказание. Мислиш ли, че няма да подкрепи една обществено конструктивна алтернатива като нашата? След десет години ще видим кой е с всичкия си и кой – не. Да, вие с розовата риза на трета маса, слушам ви.
– Извинете – настояваше жената, – искам да напомня на потенциалните ви инвеститори за Осмата поправка...
– Благодаря. Много ви благодаря. – Устните на Финч, разтегнати в дежурна усмивка, потрепваха нервно. – Като стана дума за забраната за жестоки и прекомерни наказания, позволете ми да ви предложа да се разходите само няколко преки на север от тук до „Феърмаунт Авеню“. Идете и огледайте щатския затвор там. Първият модерен затвор в света, построен през 1829 година, строг тъмничен режим до двайсет години, кошмарен процент самоубийства, нулев поправителен ефект и – обърнете внимание – това все още е основният модел за изправително заведение в САЩ днес. Но Кърли не говори за това по Си Ен Ен, приятели. Той говори за милиона американци с паркинсон и четирите милиона с алцхаймер. Това, което ви казвам сега, нека си остане между нас. Факт е обаче, че сто процента доброволно приетата алтернатива на затвора е точно обратното на жестоко и прекомерно наказание. От всички възможни начини за използване на „Коректол“ този е най-хуманният. Това е либералната представа за бъдещето: истинско, постоянно, доброволно себеоблагородяване.
Клатейки глава с настойчивостта на човек, когото нищо не би могло да накара да промени възгледите си, щъркокраката дама се отправи към вратата. Съседът на Гари с дванайсетте хиляди акции на „Ексон“ вдигна шепи към устата си и задюдюка.
Младите мъже от околните маси последваха примера му, подсвиркваха и подвикваха, все едно бяха на футболен мач, и така подхранваха, опасяваше се Гари, презрението на сестра му към неговия свят. Денис се беше привела и смаяно зяпаше онзи с дванайсетте хиляди акции на „Ексон“.
Дафи Андерсън – мъж с телосложението на футболен защитник, с гъсти буйни бакенбарди и старателно сресана нагоре коса – пристъпи напред да отговаря на финансовите въпроси. Обясни, че търсенето на акции било „доволно предостатъчно“. Сравни пламналия към първичното предлагане интерес с „поглъщането на лъжица къри“ и „жегата в Далас през юли“. Отказа да разкрие на каква цена „Хеви и Ходап“ ще пуснат акциите на „Аксон“. Заяви, че цената ще е „справедлива“, и намигвайки, добави: „Нека пазарът свърши работата си“.