Денис докосна Гари по рамото и му посочи една маса зад подиума, на която Мерили Финч се тъпчеше със сьомга.
– Жертвата ни се храни. Сега е моментът да я сгащим.
– Защо? – попита той.
– За да запишем татко за изпитанията.
Идеята Алфред да участва във втория етап на изпитанията на новата технология изобщо не беше по вкуса на Гари, но ако оставеше Денис да повдигне въпроса за заболяването на баща им и така да предизвика състрадание към семейството и да установи моралните основания на Ламбъртови да се ползват с благоразположението на „Аксон“, можеше да подобри шансовете си да получи своите пет хиляди акции.
– Ти говори – каза той и се изправи. – После и аз искам да я питам нещо.
Двамата тръгнаха към подиума, след тях се заизвръщаха глави и с възхищение оглеждаха краката на Денис.
– Какво точно от моя отговор „Без коментар“ не разбрахте? – попита Дафи един инвеститор и в залата избухна смях.
Бузите на изпълнителната директорка на „Аксон“ бяха издути като на хамстер. Мерили Финч вдигна салфетка към устните си и подозрително огледа двамата натрапници.
– Умирам от глад – рече тя. Така слабите жени се оправдаваха, че са от плът и кръв. – След няколко минути ще нагласят още маси, ако нямате нищо против да почакате.
– Идваме по полуличен въпрос – отвърна Денис.
Финч едва не се задави – може би се смути или пък не беше сдъвкала добре.
– Да?
Двамата се представиха и Денис спомена писмото, получено от Алфред.
– Трябва да хапна нещо – измърмори Финч, загребвайки от лещата. – Мисля, че Джо е писал на баща ви. Предполагам, че там вече всичко е изчистено. Той с радост ще говори с вас, ако имате други въпроси.
– Нашият въпрос е по-скоро към вас.
– Извинявайте. Само още една хапка. – Финч сдъвка сьомгата с усилно движение на челюстите, преглътна и хвърли салфетката в чинията. – Що се отнася до този патент, честно казано, възнамерявахме да го използваме, без да искаме разрешение. Всички останали го правят. Но Кърли също е изобретател и затова искаше да постъпи правилно.
– Честно казано – обади се Гари, – би било правилно да предложите повече.
Езикът на Финч се провираше от вътрешната страна на долната устна като котка под одеяло.
– Вероятно имате доста преувеличена представа за постиженията на баща ви. През шейсетте тези гелове са били обект на много изследвания. Ако не се лъжа, откриването на електрическата анизотропия се смята за заслуга на екип в „Корнъл“. Освен това според Джо формулировката на патента не е съвсем прецизна. В него дори не става дума за мозъка, а за „човешки тъкани“. При патентите правото е на страната на по-силния. Така че предложението ни е доста щедро.
Гари надяна изражението си „Аз съм идиот“ и погледна към подиума, където доброжелатели и молители обсаждаха Дафи Андерсън.
– Баща ни няма никакви претенции – увери я Денис. – И сигурно ще се радва да научи подробности за вашите разработки.
Завързване на женско приятелство, създаване на приятна атмосфера – на Гари му се доповръща.
– В коя болница беше той? – попита Финч.
– Той не е лекар, а железопътен инженер. Лабораторията му беше у дома в мазето.
Директорката на „Аксон“ се изненада.
– Постигнал е това като аматьор?
Гари се подвоуми коя представа за Алфред го дразни повече: проклетият стар тиран, направил гениално откритие в мазето, а след това позволил да го измамят и да го лишат от полагащото му се богатство или завеяният аматьор, който изобщо не е съзнавал, че повтаря стъпките на истински химици, прахосвал е тъй необходимите за семейството пари, за да регистрира непрецизно формулиран патент, и сега получаваше трохи от масата на Ърл Еберле. И двете го вбесяваха.
Може би все пак беше по-добре, че старецът не беше обърнал внимание на съветите му и беше взел парите.
– Татко е с паркинсон – рече Денис.
– О, съжалявам.
– Затова се питахме дали не можете да го включите в изпитанията на вашия... ъъъ... продукт.
– Вероятно е възможно. Ще трябва да питам Кърли. От това ще излезе чудесна история, хората ще я харесат. Баща ви тук ли живее?
– В Сейнт Джуд.
Мерили се намръщи.
– Няма как да стане, ако не го водите в Швенксвил два пъти седмично в продължение на шест месеца.
– Това не е проблем – увери я Денис и се обърна към Гари. – Нали?
Разговорът изобщо не беше по вкуса на Гари. Здраве-здраве, жена-жена, приятно-приятно, спокойно-спокойно. Той не отговори.