Денис поклати глава, устата ѝ беше полуотворена, недовършила изречението.
– Нека сложим край на този разговор – отсече брат ѝ.
– Добре, не че искам да звуча като мама, но...
– Твърде късно е за това! Нали? Нали? – изненадано установи, че жестикулира и крещи като побъркан.
– Не искам да звуча като мама, но не бива да чакаш до последния момент за билети. Ето това исках да кажа.
Гари като че ли се канеше да се разсмее, но смехът заседна някъде в гърлото му.
– Чудесно! Права си! Трябва да реша бързо! Да купя билети! Браво, само така! – пляскаше юмрук в дланта си като треньор, подгряващ отбора.
– Какво ти става?
– Нищо! Права си. Трябва да отидем за една последна Коледа, преди да продадат къщата или татко да грохне, или някой да умре. Близо е до ума. Всички трябва да сме там. Очевидно е. Абсолютно си права.
– В такъв случай не разбирам какво те притеснява.
– Нищо! Нищо не ме притеснява!
– Добре, хубаво. – Денис го огледа строго. – Тогава нека те питам нещо друго. Искам да знам защо мама смята, че имам връзка с женен мъж.
Гузно потрепване премина през тялото му като ударна вълна.
– Нямам представа.
– Ти ли си ѝ казал, че имам връзка с женен мъж?
– Как бих могъл да ѝ кажа подобно нещо? Не знам абсолютно нищо за личния ти живот.
– Добре, ти ли си ѝ го подсказал? Намекнал ли си нещо?
– Денис, стига. – Гари беше повъзвърнал увереността, излъчването на търпеливия по-голям брат. – Ти си най-затвореният човек, когото познавам. Как да ѝ кажа нещо?
– Значи, не си, така ли? – попита тя. – Защото все някой го е направил. Някой ѝ е пуснал мухата. И на мен ми мина през ума, че веднъж споменах нещо, което може би си изтълкувал погрешно и си ѝ го предал. Гари, и аз, и тя си имаме достатъчно проблеми, и без да ѝ пълниш главата с такива глупости.
– Знаеш ли, ако не беше толкова потайна...
– Не съм потайна!
– Ако не беше толкова потайна, може би нямаше да имаш този проблем. Все едно нарочно искаш хората да гадаят какво се случва с теб.
– Забелязвам, че не отговаряш на въпроса ми.
Той издиша бавно през зъби.
– Не зная откъде мама е останала с такова впечатление. Не съм ѝ казвал нищо.
– Добре. – Денис се изправи. – Така, аз ще се заема с черната работа. А ти си помисли за Коледа. Ще се видим пак, когато мама и татко минат оттук. Доскоро!
Със смайваща решителност тя се отправи към най-близкия изход, не вървеше толкова бързо, че да си проличи гневът ѝ, но Гари нямаше как да я настигне, без да се затича. Той почака малко да види дали няма да се върне, след това напусна градинката и се насочи към офиса си.
Гари се беше почувствал поласкан, когато малката му сестричка избра да учи в града, в който той и Каролин си бяха купили мечтаната къща. Очакваше с нетърпение възможността да я запознае (по-точно да се изфука с нея) с приятелите и колегите си. Представяше си как тя ще идва на „Семинол Стрийт“ всеки месец и с Каролин ще са като сестри. Представяше си как цялото му семейство, включително и Чип, някой ден ще се установят във Филаделфия. Представяше си племенници и племеннички, гостувания у дома и игри, дълги снежни Коледи на „Семинол Стрийт“. А сега с Денис живееха в един град от петнайсет години, а той имаше чувството, че почти не я познава. Тя никога не го молеше за нищо. Колкото и да беше уморена, винаги се появяваше на „Семинол Стрийт“ с цветя или десерт за Каролин, зъби на акула или комикси за момчетата, виц за адвокати или как се сменя изгоряла крушка за Гари. Беше невъзможно да пробие през порядъчността ѝ, нямаше начин да ѝ обясни дълбокото си разочарование, че от богатото, изпълнено със семейството му бъдеще, което си беше представял, почти нищо не се е сбъднало.
Преди година на един обяд Гари ѝ беше разказал за свой женен „приятел“ (по-точно колега, Джей Паско), който имаше връзка с учителката по пиано на дъщеря си. Спомена, че може да разбере игровия интерес на приятеля си (Паско нямаше намерение да напусне жена си), но не виждал защо учителката по пиано се е захванала с него.
– Не можеш да си представиш защо една жена би искала да има връзка с теб, така ли? – попита Денис.
– Не говорим за мен.
– Но ти си женен и имаш деца.
– Казвам, че не разбирам какво намира тя в него, след като знае, че е лъжец и измамник.
– Най-вероятно тя не харесва лъжците и измамниците като цяло, но прави изключение за мъжа, в когото е влюбена.
– Значи, е някаква самозаблуда.
– Не, Гари, просто това е любовта.
– Е, да се надяваме, че не е късно да се омъжиш по сметка.
Тя се натъжи, грубата икономическа истина като че ли нараняваше либералната ѝ невинност.