Един много разпространен пример: Мъж, който ревнува, когато партньорката му се среща с други мъже. Ако погледна с очите на сърцето този мъж, който реагира остро на контактите с бившето й гадже и с други мъже, аз ще разбера, че поведението му се обяснява с неговото усещане, че той самият не може да даде на жена си това, което тя всъщност търси и от които има нужда. Той знае, че тя ще намери другаде търсеното, а именно: внимание, радост, съчувствие и – да го наречем – любов. Той би искал да й го даде, но не знае как.
Ако погледна с очите на сърцето жената с ревнивия мъж, аз знам, че тя сама си е създала тази ситуация, защото се страхува, че би изгубила нещо или себе си, ако мъжът й действително я обича безрезервно и й дава всичко, от което има нужда и за което копнее. Всъщност тя се страхува да бъде напълно щастлива – и затова избира такъв мъж.
Изброихме само няколко примера, за да изясним въздействието на вътрешните картини и чувства. Естествено, ние всички сме различни, така че зад подобни схеми и връзки биха могли да се крият и други обяснения. Според нашия опит дори и при много сходни случаи погледът с очите на сърцето понякога разкрива съвсем различни скрити причини. Всеки човек е уникален – и така трябва да бъде.
Казано накратко: Можеш да получиш (отвън) само това, което вече имаш (отвътре). Този принцип намира приложение както в професионалния живот, така и в сферата на парите, на взаимоотношенията и на здравето.
Упражнение
Преди да продължим, нека направим едно упражнение, което разкрива много аспекти от вътрешните ни картини на тема партньорство: Какво виждам, когато погледна връзката с очите на сърцето? Каква картина или история изниква пред вътрешния ми взор?
17. Където и да отидеш, винаги носиш себе си
Истинските приятели са хора, които много добре ни познават и въпреки това държат на нас.
Мария фон Ебнер-Ешенбах18
При общуването с другите към ефекта и силата на вътрешните картини се прибавя още един мощен усилвател: обратната връзка. Аз влияя на другите чрез излъчването на моите вътрешни картини. По същия начин другите хора ми влияят чрез своите вътрешни картини и вярванията, свързани с тях.
Ако например винаги и навсякъде разправям за моите страдания, тогава постоянно излъчвам: “Аз съм нещастник”. И толкоз. Това е основното ми чувство в живота и то създава моята реалност. Естествено, и вътрешните ми образи изглеждат по съответния начин. Моето подсъзнание винаги внимателно се вслушва в мен. Обратната връзка се състои в това, че рано или късно хората от обкръжението ми започват да си мислят: “Я го вижте, горкият нещастник идва насам.” Така обкръжението ми подсилва моето основно чувство и го укрепва, докато то се установи като реалност, която не подлежи на съмнение. Това прилича на примера с кучето, извеждано на разходка, където всички кучета задължително лаят и хапят – защото именно това очаквам. Така кръгът се затваря около мен и нещата си остават такива, каквито са.
Упражнение
А ето и сърдечното упражнение за постоянна и вездесъща обратна връзка: Задай си въпроса: Какво излъчвам в момента? Защото посредством чувствата и вътрешните картини, които излъчвам, аз създавам и своето обкръжение. Какво впечатление оставям у околните в този момент? И по-точно: Какво излъчвам чрез мислите и чувствата си? Защото със сигурност винаги, всеки един момент аз излъчвам нещо. Това изпращане на мисли и чувства чрез моето излъчване е моя основна черта като човек.
На практика всеки човек е замислен така, че винаги да бъде в резонанс с обкръжението си. Не е възможно да си напълно безучастен, да не правиш абсолютно нищо. На практика не е възможно да правя “съвсем НИЩО”. Понеже винаги излъчвам нещо чрез въздействието на моите вътрешни картини. Какво влагам в момента в тази ситуация? Какви чувства, очаквания и представи? Как ще се промени ситуацията, ако я разгледам с очите на сърцето? Какво бих излъчвал тогава?
Всъщност въобще не е необходимо винаги да бъда любезен и мил. Понякога сърцето ми казва точно обратното, например: “Няма да кажа нищо”. Или: “Сега е време да покажа, че съм наранен и да кажа категорично НЕ.” Понякога това е най-правилното. Може би в момента другият има най-много нужда от това. Особено децата от време на време имат нужда да им поставиш граница, спирачка, а не сме ли всички ние дълбоко в себе си още деца, които са в непрекъснат процес на вътрешно порастване?
Хавайците казват, че точно тези “деца вътре в нас”, тази неизживяна част от нас, подсъзнателно създава нашите проблеми. Където и да отида: при партньора, на работа, при съседите, в банката: Аз винаги нося себе си.