В Единбург сме, а не в елитарен Лондон и разбира се, няма VIP-бар, така че се налага да се омешаме с плебса. Ен-Сайн също е на бара с няколко млади пича и пички, които му се натискат. Той ни кима недвусмислено и се изтегляме в офиса заедно с още народ и там ни чакат прилежни линийки кока. Има и няколко стека бира, които се посрещат с вдъхновение. Тери ме е запознал с всички, макар смътно да си спомням тоя пич Ен-Сайн, старото другарче на Тери. Двамата са от Лонгстоун, Бруумхаус, Стенхаус или някакво подобно място. Някоя от териториите на Хартс. Странно, напоследък хич не ми дреме за Хибс, но неприязънта към Хартс се е запазила непокътната.
Тери се впуска да разправя за онази вечер на горния етаж на бара.
— Спретнахме си здрав купон при Сик Бой. Имаше една пичка, братко, една студентка, дето учи с Раб Биръл — той свива устни и се обръща към мен. — Какво ще кажеш, а?
Копелето е голямо плямпало, особено на кока и си отбелязвам да внимавам, но в случая ентусиазмът му е просто заразителен.
— Резачка — признавам.
— Обаче дрогата не им понесе. Тая дребната луничавата се запени, а после и онази, якото парче и тя взе, че припадна. Мръсното копеле я откара вкъщи и я е опънал — обяснява той и кима към мен.
Поклащам глава.
— Изобщо не съм я чукал. Джина я заведе в кенефа, после я завлякохме у нас и я сложихме в леглото. Държах се като идеалния джентълмен, примерен до последно, с Ники поне. Е, Джина я опънах у тях.
— Точно така, а после си се върнал и си скъсал Ники от чукане, копеле!
— Не-е-е… Трябваше да ставам рано за да приема стока на сутринта, така че на сутринта отидох право в пъба. Като се върнах Ники вече си беше отишла. Дори и да беше още там, щях да бъда образец на кавалер.
— И смяташ, че ще ти се вържа?
— Така си беше, Тери — усмихвам се. — С някои гаджета е хубаво да се играе с дълги пасове. Не ме кефи да ръчкам някакъв драйфащ труп.
— Шибана загуба — ядосва се Тери. — Защото тази направо си го търсеше — обяснява той на Ен-Сайн или Карл, както го нарича. — Хайде Карл, трябва да дойдеш и ти в пъба. Вземи и някои от твоите пички, дето движат в клуба. Винаги се нуждаем от свежа кръв — примамва го Тери.
Диджеят изглежда пич на място. Малко се отнасяме, разделяйки си едно пакетче с него и той ми казва нещо, от което сърцето ми се разтуптява по-бързо и ако бях дръпнал цялата кока сам.
— Бях в Амстердам миналата седмица. Свирих в клуба на един пич, с който май сте били приятелчета. Рентън. Разправят, че сте се скарали. Виждали ли сте се оттогава?
Какво говори той?!
Рентън? РЕНТЪН? ШИБАНИЯ РЕНТЪН!
О, какъв е проблемът да отскоча да Амстердам. Да поогледам порно пазара. Защо не? Пък и да прибера малко кеш, който ми се полага!
Рентън.
— Сега всичко е точно между нас — лъжа. — Как му беше името на тоя клуб? — подхвърлям небрежно.
— Лукс — отговаря съвсем невинно този Карл Ен-Сайн Юарт, а сърцето ми още малко и ще се пръсне.
— А, вярно — правя се на умряла лисица. — Така беше. Лукс.
Ще му дам аз един шибан лукс на това рижо предателско копеле.
21. Курвите на Амстердам т.3
Каналът днес има зелен оттенък. Не мога да преценя дали е отражението на дърветата или някакво замърсяване. Дебелото брадато копеле в лодката-къща си седи гол до кръста и доволно си пуши лула. Идеален за реклама на тютюн. В Лондон той щеше да бъде един измъчен човечец, който постоянно трепери, че ще му вземат всичко, което притежава. Тук обаче му дреме. С времето британците някак са се превърнали от пичове в най-големите чекиджии на Европа.
Обръщам се към стаята зад себе си и там е Катрин. Облечена в къс син халат, седи на кафявия кожен диван и си оправя ноктите. Долната й устна се издава напред, веждите й са застинали в концентрирана гримаса. Преди можех да я гледам как върши подобни неща с часове. Просто се наслаждавах на присъствието й. Сега се дразним един от друг. В момента ми изглежда толкова нелепо.
— Приготвила ли си седемстотинте гулдена за наема?
Катрин прави небрежен жест към масата.
— В портмонето ми са — казва тя преди да стане, да съблече халата с леко театрален жест и да отиде в банята. Поколебавам се, наблюдавайки как бялата й издължена голота се отдалечава, едновременно възбуден и отвратен.
Поглеждам портмонето й върху голямата дъбова маса. Просветващото око на металната закопчалка сякаш ми намига и ме предизвиква. Има нещо в това да преровиш някое женско портмоне. Навремето, като се друсах, разбивах апартаменти, магазини, обирах всякакви хора, за да взема необходимото, но най-голямото табу, това, което най-трудно прекрачвах, бе портмонето на майка ми. По-лесно е да си набуташ пръстите в путката на някоя непозната жена, отколкото в портмонето на някоя позната.