26. „…сексуални чудовища…“
Онази нощ той ме отведе в своята квартира и ме сложи в леглото. Събудих се, облечена с всичките си дрехи под юргана. Параноята ме затресе, щом се сетих на какво се бях направила предишната вечер и какви неща би могъл да свърши Тери с онази видеокамера. Но имах чувството, усещах, че нищо не се е случило, защото Джина се грижеше за мен. Джина и Саймън. Когато станах нямаше никой. Беше малък апартамент с кожена гарнитура в хола и лакиран паркет със скъпо изглеждащи килимчета. Тапетите бяха на кошмарни оранжеви лилии. Над камината имаше плакат със силует на гола жена, който очертава профила на Фройд, а отдолу надпис — „Какво има в главата на мъжа“. Направо съм учудена колко изрядно чисто е наоколо.
Прекосих холчето и влязох в подредена, добре оборудвана кухня, където върху един от плотовете стоеше бележка:
Н.,
Снощи не беше много добре и с Джина те пренесохме тук. Отивам у тях, после — право на работа. Вземи си чай, кафе, тост, мюсли, яйца и така нататък. Звънни на 07779 441 007 (мобилен) и ще се видим пак.
Всичко най-добро, Саймън Уилямсън.
Звъннах, за да му благодаря, но така и не си определихме среща, защото заминаваше за Амстердам с Раб и Тери. Исках да се свържа и с Джина, но явно никой не й знаеше телефона.
Вече ми липсват новите ми момчета: Раб, Тери и да, Саймън, също. Направо ми се иска да бях заминала с тях за Амстердам. Сега обаче се забавлявам с моите момичета — Лорън, доста освежена от отсъствието на опорочените сексуални чудовища от Лийт и Даян, която макар и да е заета с дипломната си работа няма нищо против малко майтап на чашка.
По въпроса за сексуалните чудовища, във вторник се с блъскахме с едно, но от истинските. Времето беше учудващо меко и седнахме навън в Крушата за по бира, когато този слузест нещастник се примъкна на масата ни.
— Добър ден госпожици — каза той и постави халбата си на ръба на масата. Това е проблемът с Крушата, бирарията отвън се пълни бързо, а дървените маси с пейки са много дълги и твърде често някой нахалник се намества точно до теб.
— Нали нямате нищо против да седна при вас? — арогантно пита той. Лице грубо, заострено като на пор, русоляво-рижа коса, облечен с елек. Многобройни татуировки и на двете ръце. Освен мъртвешката белота на кожата в това меко време, у него имаше нещо, което Раб веднъж определи като „вонята на пандиз“, сочейки някакъв познат на бара.
— Тук сме свободна страна — каза небрежно Даян, стрелвайки го косо с поглед и после се обърна отново към мен. — Докарах го до осем хиляди думи.
— Велико, колко ти трябват общо?
— Двадесет и две. Ако успея да скицирам повечето глави, всичко ще е точно. Просто не искам да трупам думи и накрая да се окаже, че съм отишла някъде абсолютно встрани и да трябва да съкращавам всичко. Трябва първо да изградя структурата — обяснява тя, вдига чашата си и отпива.
Чувам грачещия глас до нас:
— Значи, студентки, така ли?
Обръщам се отегчено, тъй като съм най-близо до него.
— Да-а — отвръщам.
Лорън, която седи срещу мен, цялата почервенява и лицето й се сбръчква. Даян трополи нетърпеливо по масата.
— И какво там учите? — пита той със скърцащ глас, очите му са замъглени, а физиономията натежала и провиснала от алкохол.
— Каквото и другите. Разни неща? — казвам с надежда, че това ще го задоволи.
Но не би, естествено. Веднага се хваща за акцента ми.
— А ти собствено, откъде си?
— Рединг.
Копелето подсмърча, после ми се ухилва и се обръща към другите. Започвам да се чувствам неловко.
— А вие двенките, и вие ли сте англичанки и така нататък?
— Цъ — отвръща Даян. Лорън мълчи.
— Аз съм Чизи, между другото — представя се той и протяга огромната си потна длан. Аз я стисвам с неохота, притеснена от силата на ръкостискането му. Даян обаче само поглежда нагоре.
— О-о, така значи било? — казва тоя Чизи. — Няма значение — ухилва се той. — Две от три пак е добър резултат, а, момичета? Днес ми върви, да съм в компанията на такива прекрасни дами.
— Ти не си в нашата компания — осведомява го Даян. — Ние сме принудени да сме в твоята.
И нищо да не беше казала, онзи нещастник пак щеше да продължи в същия тон. Той си движи в собствения коловоз, поглежда ни и устата му се изкривява похотливо: