— Когато тя ме предупреди да не позволявам на никого да ме докосва по интимните части, защото това ще ме нарани. Бях сигурна, че някой й го е причинил.
— Възражение! Предположение! — моментално скочи на крака Джон Маршъс.
— Възражението се отхвърля — заяви съдия Чембърлейн.
— Каза ли тя кой й го е причинил?
— Не първия път, но колкото повече говореше, толкова повече неща си спомняше. Мисля, че се бе опитала да забрави отвратителните неща, които са й се случили.
— И накрая си спомни името?
— Да, госпожо. Помня точните й думи. Тя каза: „Да, сега си спомням, че пак брат ми Карл дойде онази нощ в спалнята ми и легна в моето легло. Разтвори краката ми, набута голямото си твърдо нещо в мен и го накара да пръска. Изпищях, но никой не ме чу. Започнах да кървя и много ме заболя, но не казах на никого, защото Карл ми нареди да не го правя“.
— Възражение! — изрева Джон Маршъс. — Преразказва!
— Възражението се отхвърля — каза съдията. — Свидетелката описва разговор, на който лично е присъствала. Журито да се съобрази със значението на този отговор.
Мелъди Страус премина към събитията след като Бриони бе обвинила Карл Банок със записа на описаните от Саша поредица гаври с нея.
— Възражение! Споменатият запис е с недоказан произход и беше изключен от списъка на веществените доказателства — извика Джон Маршъс.
— Госпожице Страус…? — покани я съдията да възрази.
— Ваша чест, аз нямам за цел да използвам записа като веществено доказателство, просто се позовавам на него, за да изясним последователността на събитията от онази вечер.
— Възражението се отхвърля. Можете да продължите.
Бриони описа как Карл я е нападнал.
— Той поиска да разбере какво съм направила с моето копие на оригиналния запис на казаното от Саша. Отказах да му съобщя. Тогава той ме удари по лицето и ме събори на леглото.
— Причини ли ти някакви наранявания?
— Лявото ми око отече и посиня. Носът ми кървеше, а устната ми бе сцепена, поради което устата ми се пълнеше с кръв.
Жените в състава на журито ахнаха, зашепнаха помежду си и се спогледаха ужасено.
На първия ред на присъстващите в залата Хенри Банок се смръщи и гневно изгледа доведения си син, който седеше в заграждението за арестувани. Той не бе пропуснал нито час от гледането на делото и се надяваше с присъствието си да окуражи Бриони в това изпитание.
— Какво стана, след като той те удари и събори на леглото, Бриони? — попита Мелъди Страус.
— Карл ме заплаши, че ще ме научи да го уважавам по начина, по който е постъпил със сестра ми Саша.
— Когато казваш Карл, имаш ли предвид брат си Карл Банок, обвиняемия?
— Точно така, госпожо.
Джон Маршъс не пропусна да се намеси:
— Възражение! Карл Банок не е брат на свидетелката.
— Приемам поправката — не по-малко бързо реагира Мелъди Страус. — Трябваше да кажа „доведения ти брат“. Тази роднинска връзка също е включена в дефиницията за кръвосмешение в наказателния кодекс на щата Тексас.
— Възражение!
— Оттеглям последната си забележка и я запазвам за пледоарията си. — Тя се обърна пак към Бриони: — И какво направи тогава обвиняемият?
— Качи се върху мен и ме разсъблече.
— Ти опита ли се да му се противопоставиш?
— Опитах с всички сили, но той е много по-голям и по-силен от мен, госпожо. Освен това аз бях все още замаяна от нанесения ми удар.
— Какво се случи, след като той те разсъблече?
— Извади пениса си…
Седящият до масата на защитата Карл Банок покри лице с ръцете си и звучно се разплака. Джон Маршъс скочи на крака.
— Ваша чест, клиентът ми е смазан от тези обвинения. Призовавам ви да проявите разбиране и настоявам за прекъсване, за да дойде той на себе си.
— Господин Маршъс, по всичко личи, че клиентът ви е силен и решителен индивид. Уверен съм, че ще може да издържи още малко. Свидетелят може да отговори на въпроса.
— Извади пениса си и насила го вкара в мен, във влагалището ми — преглътна тежко Бриони и избърса очите си. — Заболя ме силно. Беше най-силната болка, която някога съм изпитвала. Изпищях и започнах да се боря, но той не преставаше да го натиска в мен. Тогава се появи Бонзо и го издърпа, но болката не спираше и видях, че кървя… оттам. Дойде и Куки, прегърна ме, каза ми, че това е краят и че Карл никога повече няма да може да ме нарани. Каза, че няма да позволи на никого да ме нарани пак. — Бриони се сви на стола, зарови лице в ръцете си и се разрида.
— Нямам повече въпроси, Ваша чест — тихо каза Мелъди Страус.