Джон Маршъс скочи на крака.
— Кръстосан разпит, Ваша чест.
— Съдът прекъсва работа до утре, десет сутринта. Ще се наложи да проведете кръстосания си разпит тогава, господин Маршъс.
***
Хенри Банок, Рони Бънтър и Бонзо Барнс чакаха пред съдебната зала да посрещнат Бриони и я съпроводиха през тълпата репортери и журналисти, задръстили тротоара и крещящи въпроси към нея. Бриони вървеше с високо вдигната глава, но лицето и бе пепелявосиво, а устните й трепереха. Притискаше се към ръката на баща си. Бонзо Барнс пробиваше път напред, а масивното му телосложение и смръщената му физиономия разчистваха пътека до чакащата ги лимузина.
Същата вечер Куки донесе на поднос вечерята на Бриони в спалнята, а Хенри седна до нея и й говори, докато тя се хранеше. Каза й колко много я обича и колко силно би желал да можеше да опази нея и Саша от ужасните неща, което Карл им бе сторил. Обеща й, че той никога повече няма да причини нищо лошо на която и да е от двете му дъщери.
После остана при нея и я гали по косата, докато тя заспа.
В десет часа на следващата сутрин Бриони отново застана на свидетелската скамейка. Съдебната зала бе претъпкана, а в заграждението за представители на пресата имаше само правостоящи места. Бриони бе инструктирана както от Мелъди Страус, така и от Рони Бънтър да не обръща никакво внимание на репортерите, така че тя поглеждаше само към баща си на първия ред и Бонзо и Кони, три реда по-назад.
Джон Маршъс стана от мястото си и се изправи пред нея.
— Разбираш ли, че се налага да ти задам някои въпроси, Бриони?
— Да, сър.
— Имаш ли нещо против да се обръщам към теб на малко име, Бриони?
— Не, сър.
— Обичаш ли брат си Карл?
— Възражение! Обвиняемият не е брат на свидетелката — не пропусна да си го върне Мелъди.
— Ще се изразя иначе — призна грешката си Маршъс. — Обичаш ли доведения си брат Карл?
— Възможно е някога да съм го обичала, но не и след като изнасили мен и Саша, сър.
В залата премина вълна от одобрителни шушукания и съдия Чембърлейн удари чукчето си и предупреди строго:
— Тишина в съда, моля!
— Казвала ли си му някога да те целуне?
— Не, сър.
— И твърдиш, че никога не си целувала Карл?
— Казах, че никога не съм искала от него да ме целува, сър.
— А ти някога целувала ли си го?
— Двамата с Карл сме се целували напълно естествено по бузите за здравей и довиждане, както правят всички, сър.
— А искала ли си някога от Карл да те целуне по устата, Бриони?
— Не, сър. Защо бих искала подобно нещо?
— Просто отговаряй на въпросите ми, Бриони, ако обичаш. Вкарвала ли си някога език в устата на Карл, когато той те е целувал?
— Възражение! Свидетелката вече заяви, че никога не е целувала ответника по устата — подчерта Мелъди.
— Възражението се подкрепя — обяви съдия Чембърлейн. — Защитата да оттегли този въпрос.
— Въпросът се оттегля — леко се поклони на съдията Маршъс и отново се обърна към момичето: — Влизала ли си някога в банята, когато Карл взема душ, Бриони?
— Не, сър. Аз имам собствена баня и никога не съм ходила в банята на Карл.
— Влизала ли си някога в спалнята на Карл, когато той се е преобличал?
— Не, сър. Разполагам със собствена спалня. Никога не съм влизала в неговата спалня.
— Никога?
— Никога, сър.
— Ами ако аз ти кажа, че според Карл си искала да го гледаш как се къпе, а веднъж си влязла в стаята му посред нощ и си легнала в леглото при него?
— Възражение! Въпросът вече беше зададен и на него бе отговорено! Свидетелката заяви, че никога не е влизала в спалнята на обвиняемия.
— Възражението се подкрепя. Защитата да оттегли въпроса си.
— Оттеглям въпроса, Ваша чест. — Но Маршъс беше доволен, защото бе посял съмнение в душите на заседателите. Прегледа бележките си и отново вдигна поглед към Бриони: — Питала ли си някога доведения си брат Карл дали би искал да види гърдите ти?
Мелъди Страус се поколеба дали да не възрази срещу въпроса, но замълча и остави Бриони да отговори спонтанно и простодушно:
— Аз нямам гърди, сър. Поне засега. — Изглеждаше искрено озадачена, когато двама от заседателите се изсмяха силно, но смехът бе дружелюбен и без следа от насмешка. Две или три от жените заседателки погледнаха осъдително лекомислено държащите се колеги.
Хенри Банок се досети, че Мелъди Страус нарочно бе допуснала този въпрос. Преценката й бе точна и той се надяваше журито да накаже Маршъс за тормоза над дете, при това толкова красиво.
Маршъс бе рискувал с въвеждането на елемента на съблазняване от страна на жена. Сега бе разбрал грешката си и веднага смени тактиката: