— Благодаря ви, докторе. Следващият ми въпрос е за натривките, които сте взели от влагалището на Бриони Банок. Какви бяха находките в тези натривки?
— При всяка, без нито едно изключение, имаше наличие на кръв и семенна течност.
— И какъв беше типът на кръвта, докторе?
— Само 0 положителна.
— Това не е ли типът кръв на Бриони Банок?
— Да, така е.
— Сега, докторе, имаше ли някаква друга телесна течност в натривките, които сте взели от влагалището на Бриони Банок?
— Да, имаше също и семенна течност.
— Семенна течност ли? Успя ли патологът да установи съответствие на тази семенна течност с пробите, взети от обвиняемия Карл Банок?
— Свалената от вагината на Бриони Банок семенна течност съответства в 80 % до 90 % на семенната течност, дадена от Карл Банок на лекаря в полицията.
— Какви изследвания бяха проведени върху тези проби, докторе?
— Бяха използвани три техники: чрез бърза идентификация на петното, чрез простатния специфичен антиген и чрез киселинна фосфатаза.
— Благодаря ви, докторе. Нямам повече въпроси — каза Мелъди и погледна към Джон Маршъс. — Свидетелят е ваш, сър.
— Нямам въпроси — измърмори Маршъс, без да вдига глава от бележника си.
Съдия Чембърлейн погледна към часовника на стената в залата, преди да инструктира Мелъди:
— Призовете следващия си свидетел, госпожо прокурор.
— Обвинението призовава госпожа Марта Хъником.
Куки стана от мястото си в галерията за посетители и тръгна по пътеката към свидетелската скамейка. Въпреки настояването на Мелъди да носи по-консервативно облекло Куки не бе устояла на изкушението да се облече в най-хубавите си дрехи за случая. На главата си бе сложила под закачлив ъгъл малка сламена шапчица, а над окото й се спускаше черен воал. Роклята й бе с мотив на едри слънчогледи и подчертаваше размера на задника й. Белите й обувки бяха с много висок ток, поради което походката й бе малко странна.
След като я изчака да се настани на свидетелската скамейка, Мелъди Страус я подкани да разкаже накратко за връзката си със семейство Банок.
— Откога работите за господин Хенри Банок?
— Откакто завърших училище, госпожо.
— От колко време познавате Бриони Банок, госпожо Хъником?
— Наричайте ме Куки, госпожо. Всички ми казват така.
— Благодаря ти, Куки. От колко време познаваш Бриони?
— От деня, когато се роди. Беше най-сладкото бебе, което можете да си представите.
— А брат й Карл? Откога познаваш него?
Куки извъртя мощното си тяло и изгледа седналия зад масата на защитата Карл.
— От деня, когато пристигна да живее в нашата къща, и трябва да отбележа, че това беше много тъжен ден, макар тогава никой от нас да не го знаеше. Тогава всички ние го смятахме за свестен младеж.
— Госпожо прокурор, помолете, моля ви, свидетеля си да се ограничава с отговор на въпросите ви.
— Чу ли съдията, Куки?
— Извинявам се, шефе. Господин Банок също смята, че много говоря.
Съдия Чембърлейн се изкашля и сложи ръка на устата си, за да маскира както изкашлянето, така и усмивката си. Мелъди Страус преведе Куки през събитията, довели до спасяването на Бриони и арестуването на Карл от щатската полиция.
— По какво разбра, че обвиняемият се е качил горе в стаята на сестра си?
— Бонзо и аз го чухме да се задава по алеята с онази кола, дето баща му я подари за рождения му ден. След това чухме Бриони да го вика от нейната стая да се качи при нея, защото искала да говори с него.
— И какво стана после, Куки?
— Чухме младия господин Карл да изтичва нагоре по стълбището и вратата на спалнята на Бриони да се затръшва. След това дълго бреме беше тихо. После Бонзо, който беше до мен, чу Карл да крещи като обезумял. Казах му: „Бонзо, да се качим горе да видим какво става“. Но той ме разубеди: „Ама те винаги така се карат. Двамата с теб няма какво да им се месим. Ще отида да излъскам кадилака, за да е готов, когато се върне господин Банок“ и запраши надолу по стълбите.
— Значи той излезе и те остави сама в кухнята. Какво се случи по-нататък, Куки?
— Известно време беше тихо, но после изведнъж госпожица Бриони започна да крещи сякаш я колят. Дори Бонзо я чул от гаража. Но аз го извиках: „Бонзо, бързо ела!“. Уплаших се, че става нещо много лошо. Изтичахме нагоре по стълбите и Бонзо мина през онази стара врата, сякаш изобщо я нямаше. Аз вървях веднага след него и видях господин Карл върху госпожица Бриони на леглото, а тя се бореше като обезумяла и пищеше с всички сили, докато той правеше секс с нея.