— По какво разбра, че прави секс с нея, Куки?
— Правила съм го с достатъчно момчета, за да знам кога някой го прави с друг, госпожо Страус.
— Продължи, ако обичаш, Куки. Какво стана по-нататък?
— Ами… Бонзо побесня. И той като всички обожаваше малката госпожица Бриони. Кресна на Карл нещо от рода на „Какво правиш бе, човек!? Та тя е дете. Сестра ти е, човече! Какво си мислиш, че й правиш?“… нещо такова. После го сграбчи и го хвърли през стаята. Тогава видях, че панталонът на Карл е разкопчан отпред и големият му… онова нещо… стърчи пред него, изцапано с кръвта на малкото ми дете, и тогава и аз поисках да го убия, но вместо това казах на Бонзо да го остави, защото полицията ще дойде и ще се погрижи за него, а ние трябва веднага да се погрижим за Бриони. После позвъних в полицията и те дойдоха дяволски бързо, арестуваха Карл, а Бонзо отнесе Бриони до полицейската кола, защото онзи я бе наранил толкова лошо, че тя не можеше да ходи. След това я закараха в болницата.
— Благодаря ти, Куки. Нямам повече въпроси към теб.
Съдия Чембърлейн погледна към масата на защитата.
— Защитата на обвиняемия ще желае ли да проведе кръстосан разпит на свидетеля?
Джон Маршъс беше на път да се откаже, но после бавно стана.
— Госпожо Хъником, вие казахте, че сте чули Бриони да кани обвиняемия в спалнята си, нали така?
— Да, сър, чух я да му казва да се качи при нея, но не мисля, че е искала от него да си играят на „Скрий наденицата“. Смятам, че е искала да му пусне записа на Саша, която разказва какво й е направил Карл…
— Възразявам, Ваша чест! Свидетелката току-що отговори, че Бриони Банок е поканила брат си в своята спалня. Останалото от показанията й са предположения.
— Възражението се приема. Журито да игнорира останалата част от отговора на свидетеля.
— Благодаря ви, Ваша чест. Нямам други въпроси към този свидетел. — Маршъс седна на мястото си.
Мелъди Страус призова Бонзо Барнс на свидетелската скамейка. Бонзо потвърди всички подробности в показанията на Куки, макар и не така образно като нея.
Джон Маршъс зададе един-единствен въпрос в кръстосания разпит.
— Господин Барнс, чухте ли Бриони Банок да кани брат си в своята спалня?
— Да, сър. Чух я.
— Бриони често ли канеше брат си Карл да се забавляват на затворена врата в спалнята й?
— Ако го е правила, аз не съм го чул, господине.
— Но не сте сигурен, че никога не е оставала сама с него в спалнята си?
Бонзо обмисли въпроса съвестно и мрачно.
— Не ми е работа да пазя пред вратата на госпожица Бриони всяка минута от деня.
— Значи не знаете със сигурност дали Бриони Банок е имала навика да забавлява приятелите си в спалнята зад затворена врата?
— Сигурен съм в едно нещо, господине. Ако заловя кое да е момче в стаята й да прави онова, което Карл й стори, аз просто ще му извия врата.
— Благодаря ви, господин Барнс. Нямам повече въпроси към този свидетел, Ваша чест.
Бонзо се изправи в целия си исполински ръст и сърдито изгледа Джон Маршъс.
— Ясно ми е какво се опитвахте да ме накарате да изтърся, но онова, което ще ме чуете да кажа, е, че малката ни Бриони е добро момиче. И ще счупя врата на всеки, който твърди обратното!
— Благодаря ви, господин Барнс — повтори Джон Маршъс и отстъпи извън обсега на дългата ръка на Бонзо. — Можете да слезете от свидетелската скамейка.
Мелъди призова следващия си свидетел. Беше сержант Роджър Тарантъс от полицейския участък в Хюстън. Неговите показания се състояха в това, че той и екипът му се бяха отзовали на спешно повикване и бяха отишли на адрес Форест Драйв 61, където бе резиденцията на Хенри Банок и неговото семейство, във въпросната нощ. Мелъди умело задаваше въпросите, така че да получи подробно описание на завареното от тях при пристигането им и последвалите предприети действия. Показанията на сержант Тарантъс потвърждаваха казаното от всички други свидетели на обвинението, включително Бриони Банок, Бонзо Барнс и Марта Хъником.
В заключение, сержант Тарантъс, въз основа на видяното и чутото от вас на Форест Драйв 61 вие арестувахте Карл Банок за изнасилване, побой и малтретиране, и го отведохте в участъка на хюстънската полиция, където му предявихте официално обвиненията?
— Точно така, госпожо прокурор.
Екипът на защитата отказа да проведе кръстосан разпит на сержанта. Останалите призовани от обвинението свидетели потвърдиха доброто име на основния свидетел Бриони Банок.
Това бяха учители на Бриони, психиатри от „Деветте бряста“, опознали момичето с течение на годините, през които тя редовно бе посещавала сестра си Саша. Един след друг те описаха Бриони като примерна ученичка и интелигентно, уравновесено и напълно нормално дете.