При кръстосаните разпити защитата се опита да насочи свидетелите да се съгласят, че Бриони е проявявала неестествен за нейната възраст интерес към противния пол. Но всеки отделен свидетел енергично се възпротиви на тези инсинуации.
Накрая Мелъди се обърна към съдия Чембърлейн:
— Обвинението приключи, Ваша чест. Готови сме за пледоария пред журито на съдебните заседатели, когато сметнете за уместно.
— Благодаря ви, госпожице Страус. — Съдията се обърна към масата на защитата и попита: — Има ли защитата свидетели, които да призове, господин Маршъс?
В съдебната зала се възцари изчаквателна тишина. Всички знаеха, че защитата трябва да призове обвиняемия Карл Питър Банок на свидетелската скамейка в своя защита. Ако не го направеше, това означаваше признание на вината. Предприемането на подобен ход бе премерен риск.
Джон Маршъс бавно и донякъде неуверено се изправи на крака.
— Защитата призовава обвиняемия Карл Питър Банок, Ваша чест — каза той.
Разнесе се колективна въздишка на изпускано напрежение, а Мелъди Страус се усмихна тънко като лъвица, подушила миризмата на газела.
Карл стана от мястото си и се отправи във възцарилата се тишина към свидетелската скамейка. Изглеждаше дълбоко разкаян.
Той остана прав със скръстени ръце и сведена глава. Изражението му бе трагично.
— Можеш да седнеш, Карл — посъветва го Джон Маршъс.
— Благодаря ви, сър, но предпочитам да остана прав — измънка младежът.
— Разкажи ни, ако обичаш, как се чувстваш на това дело.
— Чувствам се напълно опустошен. Усещам, че съм загубил волята си за живот. Ако този съд ми наложи смъртна присъда, ще прегърна екзекутора си с две ръце. — Карл вдигна глава и погледна към осиновилия го баща, Хенри Банок, който седеше на първия ред. — Съзнавам, че съм разочаровал дълбоко баща си. Той имаше толкова големи очаквания за мен и аз се опитах да ги оправдая, но се провалих. — Карл се разплака и избърса очи с ръкав. — Дълбоко съжалявам за начина, по който нараних двете скъпи на сърцето ми сестри. Аз съм също толкова виновен като тях, че съгреших. Прощавам им и ги умолявам да ми простят на свой ред. Преизпълнен съм с угризения.
Хенри Банок изсумтя с отвращение и нарочно извърна лице от жалкия спектакъл.
— Признавате ли се виновен в обвиненията срещу вас, Карл Банок? — официално се осведоми Джон Маршъс.
— Виновен съм единствено, че се поддадох пред изкушението и женските съблазни, виновен съм в греха на Адам и хитростите на Ева.
Фразата прозвуча толкова театрално и изкуствено, че всички слушащи изкривиха лица.
— Нямам повече въпроси към този свидетел, Ваша чест — заяви Джон Маршъс и седна на мястото си.
Мелъди Страус пристъпи напред и се хвърли като лъвица от засада.
— Да не намеквате, господин Банок, че сте били съзнателно подмамен да изнасилите двете си невръстни сестри?
— Объркан съм и съм дълбоко разстроен. Всичко това е ужасен шок за мен. Паметта ми изневерява. Чувам да ми се отправят обвинения и си мисля, че в тях може да има някаква истина, но си спомням съвсем малко, госпожо.
— Как си обяснявате попадането на ваша сперма във влагалището на дванайсетгодишната ви сестра? Може би допускате, че тя сама я е сложила там, господин Банок?
— Бог ми е свидетел, че не знам. Не си спомням нищо и дълбоко съжалявам за всичко, което може да съм извършил. — Той отново говореше несвързано.
— А може би намеквате, че дванайсетгодишната ви сестра се е самонаранила по цялото тяло и си е причинила всички освидетелствани контузии? Може би сама е разкъсала интимните си части, за да ви опозори… възможно ли е според вас това?
— Може и това да е станало и ако е така, аз й прощавам, като се надявам и тя да ми прости.
— Вярвате ли, че онези дванайсет на брой съблюдаващи закона и честни граждани са толкова наивни и лековерни да повярват на подобни дивотии. На това ли се надявате, господине?
— Не! Определено не вярвам, че това е възможно. Съмнявам се само в собствената си памет.
— И кога точно ви връхлетя тази странна амнезия, господине? Да ни би след като осъзнахте, че може да ви се наложи да платите за болката и срама, които така лекомислено причинихте на младите си сестри?
— Не си спомням. Наистина не помня.
Мелъди вдигна отвратена ръце във въздуха. Беше достатъчно опитна, за да не развива допълнително тезата си. Знаеше, че защитата плаща висока цена, позволявайки на своя клиент да изкаже разкаянието си пред целия съд, и това я радваше.