— Поспах три-четири часа и се почувствах като в рая. После се възползвах от залата ти за фитнес. Но… промених настройките на всичките ти уреди, за което се извинявам.
Той поклати глава и се засмя.
— Можеш да правиш каквото си искаш.
— След това постоях в сауната и си измих косата. Възползвах се от всички козметични средства на „Ермес“ и „Шанел“, които намерих в банята, и ми бе много приятно да забележа, че никой не ги беше използвал преди мен.
— Уверявам те, че си първата.
— Аз съм наивна и ще ти повярвам. Може би защото… ми се иска.
— Кълна се! Но… хапна ли вече?
— Не бях гладна. Бях прекалено заета да разглеждам.
— Боже мой! Ще вземеш да умреш от глад и никога няма да си го простя. Имаме две възможности… Синтия, моята готвачка, е най-добрата в Лондон, а може би и в цялата вселена. „Бръшляновият клуб“ е на второ място след нея.
— И двамата прекарахме цял ден в твоя дом, колкото и прекрасен да е той. Може би не е лоша идеята да излезем и вечеряме навън — отвърна тя и свенливо сведе поглед. Вече я познаваше достатъчно добре, за да се досети, че му подсказва деликатно, че е прекалено скоро за нея да прекара цялата нощ в интимно усамотение с него.
— В такъв случай ще ходим в „Бръшляна“. Там не държат особено на официалното облекло, но ако държиш да се преоблечеш, можем да минем през хотела ти.
— Благодаря ти, Хектор. Бих предпочела, щом предлагаш.
— Сега аз ще избера нещо подходящо за случая, докато ти се преоблечеш в старите си дрехи, а после ще те изчакам в колата, докато решиш какво да сложиш.
Фактът, че го накара да я чака само двайсет минути, го впечатли, както и изборът й, когато се появи: беше се спряла на нещо ненатрапващо се, но елегантно.
— Перфектно! — одобри той и отвори за нея вратата на бентлито. — Изглеждаш направо разбиващо.
— Това прозвуча малко странно за ухо от другата страна на Атлантика, но ще го приема за комплимент.
Той я взе под ръка и я поведе през входа, който приличаше на цветарски магазин, към панорамния асансьор. Момичетата на рецепцията се засуетиха около тях, за да вземат палтата им, а едното ги съпроводи в следващ асансьор до салона за хранене.
— Да не си собственикът на това място? — шепнешком попита Джо.
— Навсякъде в този грешен свят добрият бакшиш върши чудеса — увери я той.
— Предполагам, че ако човек има твоята външност, това е само предимство.
— Надявам се да не си алергична към шампанското — подхвърли той, докато сядаха на масата.
— Нека проверим — предложи тя.
Когато дегустираха и одобриха виното и първото ястие, тя му зададе въпроса, който бе на езика й, откакто бяха излезли от „Кръстопътя“.
— Кажи ми докъде стигна с моята история?
— До мястото, където Хенри и Бриони чакат да чуят решението на журито за вината на онова ужасно малко лайно Карл Питър Банок. Извини ме за езика, но ти ме накара да го намразя.
— И имаш всички основания за това. Смятам, че Карл Банок е един от онези, които са зли в същността си и не притежават нито една компенсираща добра страна на своя характер.
— И къде се намира сега това чудовище?
— Прочети какво съм написала, Хектор. И не се опитвай да надничаш в края. Ако следваш хода на моя разказ, ще разбереш много повече за участниците, а те са много. Но те уверявам, че още не си стигнал до най-добрата… или може би е по-точно да кажа, най-лошата част.
— Добре, но отговори ми поне на един въпрос, който буквално не ми дава мира. Знаеше ли Хейзъл поне част от всичко това? Защото, ако е знаела, тя много добре го е скрила от мен.
— Хейзъл още не се е появила на сцената. Засега тя все още се учи да играе тенис в Южна Африка.
— Но трябва да е научила за тези събития, когато се е омъжила за Хенри?
— Съмнявам се, че Хенри някога е разказал на Хейзъл подробностите. Рони Бънтър твърди, че Хенри се е чувствал опозорен от ужасния скандал. Изпитвал е огромна вина, че не е успял да защити дъщерите си. От друга страна… не знам, възможно е Хейзъл да е знаела, но да не е споделила с теб. Това е такова кълбо от трагични и нелицеприятни събития, че е напълно възможно на Хейзъл, също като на Хенри, да й се е искало това никога да не се е случвало.
— А какво стана с Бриони Лий? Тя е направо героиня! Страшно бих искал да се запозная с нея, ако това е възможно.
— Имай търпение. Нищо няма да ти кажа. Просто ще трябва сам да стигнеш до финала на историята.
— Госпожице, нека ви предупредя, че търпението не е сред множеството ми добродетели. Когато искам нещо, искам го веднага.