— В много ситуации върховното удоволствие се умножава многократно от очакването — отбеляза тя. — Това е важен принцип в разказването на истории. — Изражението й бе загадъчно с едва доловима нотка на поквареност.
— Е, разбирам, че този съвет е най-доброто, на което мога да се надявам. — Идеше му да се усмихне, но си наложи да прояви сдържаност като нейната. — Как се запознахте с Рони Бънтър? — смени темата той.
— Той и баща ми са следвали заедно право. В моя род има поколения наред адвокати — отвърна тя и двамата разговаряха надълго и нашироко през останалата част на чудесната вечеря, опознавайки се взаимно. След това той я заведе в нощния клуб „Анабел“. Оказа се, че тя не бе посещавала заведението, но появата на Хектор бе радостно приветствана от персонала. Когато станаха да танцуват, откриха, че имат много добър синхрон. После музиката се смени и стана тиха и сантиментална. Беше напълно естествено телата им да се притиснат и тя да отпусне глава на гърдите му. Накрая той я върна с колата в хотела й и я придружи до самия вход.
— Лека нощ, Хектор — каза тя. — Тази вечер страшно се наслаждавах. Обади ми се сутринта, моля те. Има още много, за което да говорим… — Предложи му бузата си за целувка, врътна се и изчезна във вътрешността на хотела.
***
Следващата сутрин той се събуди на разсъмване отпочинал и бодър, в очакване да му се случи нещо хубаво. Остана да лежи още малко, за да се наслади на усещането, питайки се на какво ли се дължи то. И изведнъж се сети. Засмя се и стана от леглото.
Докато се занимаваше със сутрешния си тоалет, се обади в кухнята и нареди на Стивън по изключение тази сутрин да му занесе закуската в кабинета. Изтича надолу по стълбите с още влажна от душа коса и срещна Стивън, който тъкмо излизаше от кабинета му.
— Добро утро, Стивън — поздрави Хектор. — Искам от теб още една услуга — Икономът го последва обратно в кабинета и с изражение на пълно недоверие изслуша инструкциите.
— Напълно сигурен ли сте, че искате това, господин Крос? — попита той, след като Хектор приключи.
— Припомни ми, Стивън, кога за последен път съм искал от теб да направиш нещо, което не съм искал да правиш?
— Не мога да се сетя за подобен случай, сър.
— И недей да мислиш, че се случва сега — увери го Хектор.
— Веднага ще се погрижа, господин Крос.
— Знам, че винаги мога да разчитам на теб, Стивън.
Хектор се намести зад бюрото си и включи компютъра. Когато екранът на монитора светна, той вдигна слушалката на стационарния телефон и набра номера на мобилния на Джо, който тя му бе дала предната вечер. Докато я чакаше да вдигне, набучи на вилицата резен зряло манго и го мушна в устата си.
Джо отговори на четвъртия сигнал:
— Добро утро, Хектор. Как спа?
— Пропаднах в бездънна черна дупка и изпълзях от нея преди половин час, готов да се сражавам с дракони.
— Да, такива има доста — съгласи се тя. — Убий един и от мое име. Аз все още съм в леглото с чаша кафе в ръката.
— Мързеливо момиче! — сгълча я шеговито той. — Животът трябва да се живее.
— Не забравяй, че заради теб снощи си легнах в малките часове. Но поне беше забавно, нали? Някой път трябва да го повторим.
— Скоро! — увери я той. — Например довечера, ако и не по-рано.
— Тази сутрин трябва да се срещна с някои хора. Обещала съм го на Рони Бънтър. Няма нищо общо с „Отровното семе“. Става дума за напълно различни неща. Но следобед вече ще съм свободна.
— Ела. Ще те чакам.
— Ти чети. Предупреждавам те, че ще имам въпроси.
— И аз ще имам няколко за теб.
Той затвори и насочи цялото си внимание към екрана.
***
С Рони Бънтър от едната му страна и Бриони от другата, Хенри Банок и спътниците му едва успяха да седнат на местата си в съдебната зала, когато съдия Чембърлейн влезе през вратата и приставът призова всички да станат.
Предвождани от старшия съдебен заседател, дванайсетте членове на журито излязоха в колона по един от стаята си и заеха местата си. Никой не погледна към Карл Банок, който седеше до масата на защитата.
— Това е добър знак! — прошепна Рони на Хенри. — Те рядко поглеждат човека, когото са осъдили.
— Стигнаха ли членовете на журито до заключение? — попита съдия Чембърлейн.
— Да, Ваша чест — отговори старшият.
— И какво е вашето заключение?
— По обвинението в изнасилване от общ характер намерихме обвиняемия за виновен.
По обвинението в сексуално насилие над малолетна намерихме обвиняемия за виновен.