Съдия Чембърлейн погледна Джон Маршъс очаквателно. Маршъс се изправи.
— Ваша чест, искам разрешението ви да обжалвам присъдата пред Върховния съд.
— Давам разрешение — кимна Джошуа Чембърлейн. — Но затворникът ще бъде отведен оттук направо в затвора „Холидей“ за първоначално въдворяване, а оттам до определения му затвор, за да започне незабавно излежаване на присъдата на този съд. — След това погледна към двамата надзиратели: — Господа, изпълнете задълженията си.
Двамата едри мъже подхванаха Карл Банок под мишниците и го насочиха към площадката на стълбището. Оковите на краката му задрънчаха, когато той започна да слиза по стъпалата.
— Всички да станат — нареди приставът.
Хенри и Рони бяха последните двама, напуснали съдебната зала.
— Можеше да бъде и по-добре — отбеляза Рони. — Надявах се на поне двайсет години без право на предварително освобождаване. Но ще трябва да се примирим с петнайсет. Поне всичко най-сетне свърши и ти се отърва от гнилото семе, което отрови семейството ти.
— Питам се дали е така — мрачно поклати глава Хенри. — Наистина ли всичко приключи и дали аз и момичетата видяхме за последен път това перверзно животно?
***
Камионът бе паркиран в охранявания вътрешен двор, опрян до задния вход на съдебната палата. Задните му врати бяха разтворени, за да посрещнат Карл Банок. Отстрани на камиона бе изписана абревиатурата на Тексаската служба на правосъдието — Дирекция на затворите. Карл бе избутан в каросерията, а оковите на краката му бяха заключени за занитените към пода скоби. Вратите бяха затръшнати и заключени и камионът потегли на стокилометровото си пътуване до центъра за въдворяване „Холидей“.
Центърът за въдворяване „Холидей“ представляваше квадратна бетонна сграда на четири етажа и с прозорци, защитени с масивни решетки. Охраняваше се от четири кули, между които минаваше тройна редица от огради с телена мрежа. На всеки от трите портала камионът бе подложен на внимателен оглед. Когато стигна до основната сграда, краката на Карл бяха отключени от пръстените и той бе съпроводен от охраната през серия врати с електронно управление до зоната за обработване на новопостъпили.
Документите му бяха проверени отново, след което името на Карл и подробните му данни бяха въведени в регистъра. Накрая сержантът подписа разписката за „Доставка“. Двама нови надзиратели го поеха от онези, които го бяха довели тук от Хюстън. Те го преведоха през следваща врата, управлявана от разстояние, и той попадна в основната зона за приемане. Бяха му иззети всички лични вещи, включително златния пръстен с монограм, портфейла му, златния ролекс и дрехите му. Описаха всичко подробно и го опаковаха. Когато надзирателят му даде да се разпише в книгата, той извади десет долара от портфейла му и му ги подаде.
— За какво са ми? — безразлично попита Карл.
— Ти си сексуален престъпник. Ще ти трябват за тоалетни принадлежности.
— Какво общо има присъдата ми с това?
— Ще разбереш — многозначително се усмихна надзирателят.
После го отведе на бръснар, където го остригаха почти нула номер. Бръснарят отстъпи крачка назад, за да се възхити на творението си.
— Изумително! — изрази мнението си той. — Момчетата в „Томас Тъск“ ще се влюбят в теб, сладурче.
Надзирателите го заведоха в банята да се изкъпе. Гол и мокър, той попадна в гардероба, където му подадоха униформа през прозорче в стената. Тя се състоеше от бяла тениска, долно бельо, широко яке от здраво платно, панталони с връв вместо колан и бели брезентови обувки без връзки.
Следващата дистанционно управляема врата го отведе до единична килия в дълга редица от подобни, в която го заключиха. Обзавеждането се състоеше от клозет с клекало и дървен нар, здраво хванат за пода и страничната стена. Имаше едно одеяло, но нямаше дюшек. По-късно му донесоха вечерята и му я подадоха през люк във вратата. Тя представляваше рядка яхния с дебела филия хляб, накисната в соса.
Рано на следващата сутрин го изкараха от килията му за разпит в стая с трима служители на комисията по въдворяване, които го чакаха, седнали зад стоманена маса. И тримата бяха униформени членове на персонала на Дирекцията на затворите.
— Карл Питър Банок. Така ли е? — осведоми се седналият в средата, без да вдига поглед.
— Да — отговори Карл.
— Сър! — поправи го разпитващият.
— Сър — послушно добави Карл.
— Най-малко петнайсетгодишна присъда. Така ли е?
— Да, сър.
— Сексуален престъпник и педофил. Така ли е?